![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Зара бе причината да са тук, помисли си Ема, причината всички да са в опасност: заради Кохортата бяха принудени да се бият за живота си, Кохортата бе причината Ливи да умре върху подиума в Залата на Съвета. Жаждата за отмъщение пламтеше във вените й, изгаряше кожата й, молеше я да протегне острието напред и да пререже гърлото на Зара.
И все пак се поколеба. Неочакван глас прозвуча в главата й, спомен за Артър Блекторн. Кортана. Изкована от Уейланд Ковача, легендарния майстор на Екскалибур и Дюрендал. Казват, че сама избира собственика си. Когато Оджер Датчанина го вдигнал, за да посече сина на Карл Велики на бойното поле, един агнел се спуснал от небето и строшил меча с думите „Милостта е по-добра от отмъщението“.
Беше свалила снимките от стената в стаята си, защото беше приключила с отмъщението. Кристина имаше право. Трябваше да остави това зад себе си. В този миг разбра, че никога няма да унищожи парабатайската руна, каквото и да се случеше сега. Беше видяла твърде много парабатаи на бойното поле днес. Навярно да бъдеш парабатай бе слабост, която би могла да те улови в капан. Ала това важеше за всяка любов, а ако любовта бе слабост, тя бе и сила.
Ема отмести меча си.
— Няма да те убия.
Сълзи бликнаха от очите на Зара, стичайки се по мръсното й лице, докато Ема се отдръпваше от нея. Миг по-късно Ема чу Джулиън да вика името й; беше тук, издърпваше Зара на крака, казваше нещо за това да я отведат там, където бяха затворниците. Зара местеше поглед между тях двамата, не се бореше срещу хватката на Джулиън, ала очите й… Гледаше покрай Джулиън и изражението върху лицето й изобщо не хареса на Ема.
Задавен звук се откъсна от Зара, почти като смях.
— Може би не за мен трябва да се притеснявате — каза и посочи със свободната си ръка.
Джулиън пребледня като тебешир.
На едно празно място в полето, под синьо-черното небе, стоеше Анабел Блекторн.
Видът й бе като юмрук, ударил Ема право в стомаха. Тя ахна. Анабел носеше синя рокля, изглеждаща нелепо на бойното поле, а около врата й имаше стъкленица, пълна с червена течност. Тъмнокестенявата й коса се развяваше около нея. Устните й се извиха в усмивка.
Нещо не беше наред, помисли си Ема. Нещо изобщо не беше наред, и то не само фактът, че Анабел не би могла да бъде тук. Онази Анабел беше мъртва.
Нещо много по-сериозно не беше наред.
— Наистина ли си мислеше, че би могъл да ме убиеш? — каза Анабел и Ема видя, че е боса, краката й бяха бледи като бели камъни върху обляната с кръв земя. — Знаеш, че съм изтъкана от нещо друго. Нещо по-добро от сестра ти. Не можеш да накараш моя живот да изтече заедно с кръвта ми, докато пищя за милост…
Джулиън пусна Зара и се втурна към нея. Нахвърли се върху Анабел, докато Ема пищеше името му, крещеше, че нещо не е наред, молеше го да спре. Затича към него и усети удар в гърба.
Болката дойде по-късно, гореща и алена. Обърна се изненадано и видя Зара с малък нож в ръката. Трябва да го беше извадила от колана си.
От поаленялата дръжка се стичаха капки. Беше я пронизала в гърба.
Ема се опита да вдигне Кортана, ала ръката й отказа да се подчини. Умът й също препускаше, опитвайки се да осмисли нараняването й. Докато се мъчеше да извика Джулиън, давейки се в кръвта си, Зара заби ножа в гърдите й.
Краката на Ема се подкосиха под нея и тя падна.
32
С поглед свят
Случваше се отново.
Анабел стоеше пред него и го гледаше с ехидно презрение. В очите й Джулиън виждаше собственото си отражение на подиума в Залата, облян в кръвта на Ливи. Видя я в Туле, да крещи за Аш. Спомни си движението на меча си, кръвта й, разливаща се по тялото й.
Нищо от това нямаше значение. Тя щеше да убие Ема, ако имаше възможност. Щеше да убие Марк и Хелън; щеше да пререже гърлото на Тай и Дру, и Тави. Тя бе призракът на всеки страх, който бе изпитвал някога, че ще му отнемат семейството. Тя бе кошмарът, който бе пробудил и не бе успял да унищожи.
Стигна до нея, без да забави крачка, и заби меча си в тялото й. Острието потъна без да срещне никаква съпротива, сякаш тя нямаше кости, нито мускули. Като нож, преминал през въздух или хартия. Потъна до дръжката и ето че кървясалите й алени очи бяха едва на няколко сантиметра от неговите.
Тя изсъска, оголвайки зъби. Ала нейните очи не са червени. Те са блекторновски сини.
Джулиън се дръпна рязко, издърпвайки меча със себе си. Дръжката беше потъмняла от черна демонска кръв. Въздухът беше пропит с демонска воня. Някъде на заден план чуваше Ема да го вика, да крещи, че нещо не е наред.