Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема.

Джулиън се обърна.

Случва се отново.

Ема лежеше на земята, предницата на бойните й дрехи беше напоена с кръв. Зара беше коленичила до нея, изглеждаше така, сякаш се борят. Джулиън вече тичаше, надмогвайки болката, всяка крачка беше миля, всяко поемане на дъх — час. Единственото, което имаше значение сега, бе да се добере до Ема.

Когато дойде по-близо, видя, че Зара беше коленичила до Ема и се мъчеше да изтръгне Кортана от окървавената й ръка, ала хватката на Ема беше твърде силна. Гърлото, косата й бяха мокри от кръв, но пръстите й около дръжката на Кортана не се поместваха.

Зара вдигна очи и видя Джулиън. Сигурно изглеждаше като въплъщение на смъртта, защото Зара скочи на крака и побягна, изгубвайки се в тълпата.

Като че ли все още никой не беше забелязал какво се бе случило. В гърдите на Джулиън се надигаше рев. Падна на колене до Ема и я взе в прегръдките си.

Тя бе отпусната в ръцете му, тежка като Ливи, по начина, по който телата на хората натежаваха, когато те вече не се държат. Притегли я към себе си и главата й клюмна върху гърдите му.

Тревата около тях беше мокра. Имаше толкова много кръв.

Случваше се отново.

„Ливи, Ливи, моя Ливи“, шептеше, докато я прегръщаше, отмяташе трескаво напоената с кръв коса от лицето й. Имаше толкова много кръв. За секунди той също плувна в нея; беше се просмукала през дрехите на Ливи, дори обувките й бяха подгизнали. „Ливия.“ Извади стилито си с треперещи пръсти и го допря до ръката й.

Мечът му беше паднал. Стилито беше в ръката му, иратцето беше отпечатано така дълбоко в паметта на тялото му, че то го рисуваше само, макар умът му да не бе в състояние да осъзнае какво се случва.

Очите на Ема се отвориха и сърцето на Джулиън подскочи. Действаше ли? Може би действаше. Ливи не го беше погледнала по този начин. Беше мъртва още когато я беше вдигнал от подиума.

Погледът на Ема се впи в неговия. Тъмнокафявите й очи задържаха неговите като прегръдка.

— Всичко е наред — прошепна тя.

Джулиън посегна да нарисува ново иратце. Първото бе изчезнало без следа.

— Помогни ми — изхриптя. — Ема, трябва да я използваме. Парабатайската връзка. Можем да те изцелим…

— Не. — Тя вдигна ръка, за да го докосне по бузата, и Джулиън усети кръвта й до кожата си. Все още беше топла, все още дишаше в прегръдките му. — Предпочитам да умра така, отколкото да ме разделят от теб завинаги.

— Моля те, не ме оставяй, Ема. — Гласът му се прекърши. — Не ме оставяй в този свят без теб.

Тя успя да му се усмихне.

— Ти беше най-добрата част от живота ми.

Ръката й се отпусна безсилно в скута, очите й се затвориха.

Сега вече Джулиън виждаше хора да тичат към тях. Движеха се бавно, като в сън. Хелън, викаща името му; Марк, тичащ с всичка сила, а до него Кристина, повтаряща името на Ема, ала никой от тях нямаше да стигне навреме, пък и какво биха могли да сторят?