Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Кит бе накарал конете на Ездачите да изчезнат и те бяха паднали в биещото се множество, сеейки опустошение. А сега Джулиън бе до нея и я гледаше с тревога и загриженост.
— Ема — повтори той и като сложи ръце на раменете й, я завъртя, за да го погледне. — Добре ли си?
— Ейлийн и Хелън — каза тя, останала без дъх. — Бяха с теб…
— Върнаха се, за да помогнат на останалите. Ездачите сеят хаос на полето…
— Съжалявам. Не знаех, че Кит…
— Аз не съжалявам. — В гласа на Джулиън имаше нещо свирепо, което я накара да вдигне очи; главата й се проясни. Лицето му беше изцапано с пръст и кръв. Бойните му дрехи бяха скъсани на рамото, по тежките му обувки бяха полепнали кал и кръв. Беше красив. — Каквото и да се случи, каквото и да направи Кит, той спаси живота ти. Ездачите щяха да те убият.
Ема не можеше да диша от страх — не за себе си, а за Джулиън. Ездачите ненавиждаха и двама им. Гуин и Даяна препускаха в кръг над Полята, оповестявайки на висок глас, че Обан е мъртъв, че Кийрън е новият крал. Може би Кийрън щеше да успее да ги удържи, а може би не. Те не му се бяха врекли във вярност. Бяха свободни, без господар, дошли за кръв и разплата и невероятно опасни.
— Имаш ли нужда от иратце? — Джулиън все още я държеше за раменете. Искаше й се да го прегърне, да докосне лицето му, да се увери, че е цял и невредим. Знаеше, че не й е позволено да го стори.
— Не — отвърна. Руните между тях бяха прекалено опасни. — Добре съм.
Бавно, Джулиън наведе глава и допря чело до нейното. Останаха така за миг, без да помръдват. Ема усещаше парабатайската енергия да вибрира в телата им като електричество. Наоколо нямаше никой; бяха в самия край на битката, почти в гората.
Усети как се усмихва леко.
— Тай е на едно дърво с прашка — каза почти шепнешком.
Джулиън се дръпна мъничко; по лицето му пробяга развеселено изражение.
— Знам. Най-безопасното място за него, предполагам, макар че, когато открия как се е освободил от магията на Магнус, не съм сигурен кого от двамата ще убия.
Изведнъж настана оживление; Ема погледна към полето и зърна бронзови проблясъци. Ездачите се бяха прегрупирали и сечаха наоколо с мечовете си, проправяйки си път през ловците на сенки. Няколко тела лежаха сгърчени на земята: Ема с болка разпозна русо-червената коса на Вивиан Пенхалоу, сега опръскана с кръв.
Тя грабна Кортана.
— Джулиън, къде е Мечът на смъртните?
— Дадох го на Джейс — отвърна той, докато бързаха през изпомачканата трева. — Писна ми да го мъкна. На Джейс ще му хареса.
— Вероятно — призна Ема и се огледа наоколо. Небето над главите им бушуваше синьо-черно. Телата на долноземци и ловци на сенки бяха пръснати из полето; докато вървяха напред, Ема замалко да настъпи един труп в центурионска униформа, с избелени към небето очи. Беше Тимъти Рокфорд. Потисна надигналото се гадене и извърна глава. Ален страж връхлетя зад гърба й.
Тя вдигна Кортана и острието проряза въздуха.
— Ема! — Джулиън я сграбчи за рамото. — Всичко е наред — каза, докато аленият страж се обръщаше и потъваше обратно в тълпата. — Воините на елфите не знаят какво да правят. Някои все още следват Обан. Други се оттеглят по заповед на Кийрън. Цари хаос.
— Значи, е възможно битката да е към края си? — попита Ема, останала без дъх. — Възможно е да побеждаваме?
Джулиън прокара опакото на ръката си през лицето си, размазвайки калта по бузите си. Очите му бяха искрящо синьо-зелени на странната светлина на облаците; погледът му се плъзна по нея и тя разчете в него прегръдката, която не можеше да й даде, думите, които не можеше да й каже.
— Кохортата няма да се предаде — каза вместо това. — Все още се бият. Мъчим се да не ги нараняваме, но те никак не ни улесняват.
— Къде е Хорас? — попита Ема, извивайки врат, за да види какво става в другия край на полето.
— Заобиколил се е с поддръжниците си — каза Джулиън, прескачайки трупа на един трол. — Джейс и останалите се опитват да се доберат до него, но членовете на Кохортата са готови да го бранят с живота си, а ние не искаме да ги убиваме. Както казах, изобщо не ни улесняват.
— Трябва да се върнем и да помогнем. — Ема се отправи през полето, с Джулиън до себе си. Долноземци профучаваха покрай тях, нахвърляйки се върху тъмни елфи и нефилими от Кохортата. Джесика Босежур се мъчеше да отблъсне тъмнокос вампир с помощта на серафимска кама, докато недалече от там един върколак се беше вчепкал в огромен трол и двамата се търкаляха по земята, тракащи със зъби.