Кралица на въздух и мрак [bg]

— А ти какво си мислеше, че се е случило с нея, дете? — каза Етна. — Да, ние проляхме кръвта й по заповед на краля. Тя умря, пищейки за теб, макар че дори когато я измъчвахме, нито веднъж не изрече името ти, нито разкри къде си. Това навярно ще ти бъде утеха в тези последни мигове от живота ти!

Тя избухна в смях и ето че всички Ездачи се смееха, а конете им се вдигнаха на задни крака на фона на небето.

Студен огън се разля по вените на Кит и той пристъпи към Ездачите, сякаш би могъл да се протегне и да ги издърпа от небето.

Усети как руната за дарба, която Тай беше нарисувал на ръката му, започва да пари.

Ема изруга и се опита да го издърпа зад себе си.

— Не можеш — казваше тя. — Не можеш, те са непобедими, Кит…

Ездачите извадиха мечовете си и в небето проблесна метал. Закриха слънцето, докато се спускаха към Ема и Кит. Ема вдигна меча си, докато Етна, възседнала жребеца си с пламнали очи, връхлетя отгоре и острие се блъсна в острие. Ема бе повдигната във въздуха и запратена назад. Блъсна се в земята с тътен, който Кит чу. Скочи на крака, докато Етна обръщаше коня си през смях, за да препусне към Кит, ала останалите Ездачи също се носеха към Кит с такъв устрем, че копитата на жребците им изпотъпкаха тревата. Кит вдигна ръце, сякаш би могъл да ги отблъсне с един жест, и чу как Иохаид се разсмя.

Нещо в него се пръсна, изпълвайки го целия с мощ. Тя се разля по тялото му като електричество и изригна от дланите му с такава сила, че го повали на колене.

Ема гледаше изумено как от ръцете му бликна бяла светлина и обгърна Ездачите като мрежа. Кит ги чу да крещят от ужас и изненада; пришпориха конете си по-високо, в небето.

Кит стисна ръце в юмруци и конете изчезнаха. Престанаха да съществуват в един миг. Ездачите, които вече се бяха издигнали високо в небето, за да избягат, паднаха с писъци на земята; сгромолясаха се в кипежа на битката и изчезнаха от поглед.

Кит се обърна по гръб на тревата, борейки се за въздух. Умирам, помисли си. Аз умирам. И не може да съм онзи, който твърдят, че съм. Невъзможно е.

— Кит! — Ема беше приклекнала до него, дърпаше яката на ризата му, за да му сложи иратце. — Кит, в името на Ангела, какво направи?

— Аз… не знам. — Имаше чувството, че в тялото му не беше останал въздух. Пръстите му дращеха немощно в пръстта. Помогни ми, Ема. Помогни ми.

Кажи на Тай…

— Всичко е наред. — Още някой се наведе над него, някой с познато лице и успокояващ глас. — Кристофър. Кристофър, дишай.

Беше Джем. Кит затвори очи и остави нежните ръце на Джем да го вдигнат от земята, и мрак се спусна над него като завесата в края на пиеса.