![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Джия обви ръка около нея и я прегърна толкова силно, че Хелън си спомни собствената си майка, Елеонор, и силата на нейните прегръдки.
— Миличка, справила си се отлично в Института — каза Джия. — Толкова се гордея.
Дивя подсмръкна.
— Толкова е мило.
Джия сложи край на прегръдката, станала отново делова.
— Добре, достатъчно сме се разсейвали. Предстои ни да се хвърлим в битка, където може да се наложи да се бием срещу други ловци на сенки. Хора, които бихме предпочели да не убиваме. Трябва да направим Конфигурацията на Малахия.
Хелън смътно си спомняше какво представлява Конфигурацията на Малахия — временен магически затвор, създаден от адамас и руни. Понякога инквизиторът или Мълчаливите братя прибягваха до него, когато не разполагаха с друг начин да задържат някой пленник.
Диего реагира пръв.
— Заемам се! — Грабна серафимска кама и прекрачи границата на Нетленните поля, където коленичи и я заби в пръстта. — Аз ще поема на север; Дивя, ти тръгни на юг, а ти, Раян — на изток. Трябва да обозначим четирите посоки на света.
— Ама че се разпорежда — подхвърли Дивя, но се усмихваше. Ейлийн също се включи, отправяйки се на запад. Останалите от новодошлите вадеха оръжия. Хайме беше свалил арбалета си и очевидно нямаше търпение да се хвърли в битката.
— Не забравяйте какво каза Друзила за плана на Стражата на Ливи — напомни Джия. — Старайте се да не убивате членове на Кохортата, ако не е абсолютно наложително. Насочвайте ги към Конфигурацията. Те все още са ловци на сенки, макар да са дълбоко заблудени.
С викове и възгласи ловците на сенки се втурнаха на полето и се хвърлиха в битката в същия миг, в който се разнесе мелодичен звън и Конфигурацията на Малахия се събуди за живот.
Светлина лумна от четирите ангелски остриета, оформяйки клетка със стени от движеща се светлина. Изглеждаше деликатна като пеперудени крила, призматична като стъкло. Хелън гледаше конфигурацията и се надяваше, че планът им да пожалят живота на Кохортата няма да се окаже напразен. Грейналите стени изглеждаха прекалено крехки, за да удържат толкова много омраза.
— Пусни ме! — изкрещя Кит. Знаеше, че няма да има особена полза. Ема го беше стиснала здраво за гърба на ризата и го принуждаваше да върви покрай гората, придържайки се в сенките. Изглеждаше бясна.
— Какво правиш тук? — Държеше златния си меч в свободната си ръка, а погледът й се стрелкаше наоколо със смесица от гняв и бдителност. — Когато те видях, замалко да получа инфаркт! Трябваше да си в лагера!
— Ами Тай? — Кит се извъртя в желязната хватка на Ема. — Той е там! На дървото! Не можем просто да го изоставим.
Нещо изсвири над главите им и огърът, който се приближаваше, рухна на земята с дупка насред челото.
— По всичко изглежда, че Тай се справя добре — заяви Ема сухо. — Освен това обещах на Теса да те държа далече от битки и елфи, а това е битка, пълна с елфи. Тя ще ме убие.
Кит се засегна.
— Защо никакви битки или елфи? Не съм чак толкова лош боец!
Ема го завъртя, така че да я погледне, като за щастие пусна ризата му.
— Не става дума за това! — каза сърдито. Бойните й дрехи бяха окаляни и изцапани с кръв, лицето й — покрито с драскотини и порязвания. Кит се зачуди къде ли е Джулиън — парабатаите обикновено се биеха заедно, нали така?
— Не разбирам защо съм толкова важен.
— По-важен си, отколкото си мислиш. — Очите на Ема изведнъж се разшириха. — О, не!
— Какво? — Кит се огледа трескаво наоколо. За миг не видя нищо необичайно, или поне нищо необичайно за масова битка между елфи и ловци на сенки.
А после над тях падна сянка и той разбра.
За последно беше видял Ездачите на Манан в Лондон. Сега те бяха шестима, сияещи в бронз и злато, конете им бяха подковани в злато и сребро, с мастиленочерни очи. Ездачите носеха доспехи без спойки и нитове, които да ги скрепяват — гладък, подобен на течност бронз ги покриваше от врата до стъпалата, като искрящите карапакси на насекоми.
— Скрий се зад мен, Кит. — Пребледняла, Ема застана пред него и вдигна Кортана. — Дръж се назад. Вероятно идват за мен, не за теб.
Ездачите се носеха стремглаво към тях, като порой от падащи звезди. Бяха красиви и ужасни. Кит беше извадил едничката херондейлска кама, която Джейс му беше дал. Едва сега осъзна колко бе неподготвен. Колко беше глупав.
Един от Ездачите потръпна и изкрещя, стиснал ръката си. Прашката на Тай, досети се Кит и усети вълна на неохотна топлота, както и рязкото жегване на страх — ами ако никога вече не видеше Тай?