Кинжалът на Медичите [bg]

Тя ме изгледа със смутено изражение, после обърна очи към парите.

— Откъде ги имаш?

— Просто ги вземи — настоях. — Ако намалеят, ще получиш още, без да задавам въпроси.

— Ей така? Ако поискам пари, ще ми даваш?

— Стига да имаш нужда.

Тя се поколеба за секунда, после пое банкнотите, сгъна ги и ги прибра в чантата си.

Спряхме пред първия магазин за мъже, където си купих комплект бельо и нови кецове. Антония остана отвън. Няколко магазина по-надолу спря пред бутик за луксозно бельо.

Заявих, че ще почакам отпред.

Тя отвори вратата от стъкло и неръждаема стомана и се спря малко натъжена.

— Убеден ли си, че не искаш да влезеш?

— Няма да мърдам оттук — уверих я аз. — Хайде. Бикините чакат.

Сви рамене и влезе. Енергичен продавач се приближи към нея.

Шляех се под луксозната тента и наблюдавах Антония през прозореца. Допреди няколко часа бе напълно непозната, жена, която не бих загледал в тълпата. Оттогава я видях как управлява лодка, докато стреляха по нас, да плаче, да повръща и да хърка в разнебитената кола. Бях нагазил до гърди в най-интересното приключение в живота си с момиче, което си подбираше фино бельо.

Чак сега я оцених. Свикнах да виждам как мускулите й се стягат, когато стисва тясната си челюст, запомнил бях малкия белег, надничащ изпод дясната й вежда. Момичето ми нанесе съкрушителен удар — и то не само в стомаха. И не знаех какво да правя.

Тъпчех от крак на крак, като се надявах да не забележи, че я шпионирам. Видях я да избира сутиен и няколко чифта прашки.

Помъчих се да спра, но започнах да фантазирам. Сама в магазина, озарена от меката светлина на лампата, Антония стоеше зад касата само с обточен с дантели корсет. Бе свела брадичка и ме гледаше изпод очи, когато ми направи знак с показалеца си да се приближа. Заключих тежката врата зад себе си.

Прошепна името ми и аз се приближих до нея. Тембърът на гласа й, набъбналите зърна на гърдите й, прозиращи през ефирния сатен, накараха краката ми да омекнат и втвърдиха слабините ми. Тя свали капачката на яркото като череша червило и намаза устните си, като не откъсваше очи от моите. Връщайки капачката на мястото й, прокара гилзата по всяка от гърдите си и после надолу, където не можах да я проследя.

Пристъпих зад щанда, чувствайки как желанието й ме залива на горещи и влажни талази. Чух как червилото дрънна на пода, почувствах горещите й ръце да се плъзгат под ризата ми, после да се спускат към колана ми, сръчно да разкопчават токата, жадно да разтварят ципа и после…

Някой ме дръпна за ръкава. Ниска възрастна японка стоеше до мен и се задъхваше от вълнение.

— Извинете мене — подхвана тя с тежък акцент и тикна в лицето ми лист и химикалка. — Вие сте известният амеликански актьор Том Сроун?

Със същия успех можеше да ме залее с кофа счукан лед.

— Не — отговорих твърдо и отстъпих назад. — Категорично не.

Жената доби ужасно разочарован вид, като че мечтата на живота й бе смазана в калта.