Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Каква музика?
— Всичко по-сантиментално, стига да не изисква голям диапазон, понеже на мен ми липсва. Де да го имах!
— Като говориш, гласът ти е като на пушачка.
— По три пури на ден. Пуша ги от двадесетгодишна.
— Всеки има нужда от порок. — Усмихнах се. — Какво изпя за пръв път пред публика?
Антония самонадеяно отговори:
— „Като девица“.
Представих си как изпълнява песента на Мадона с гърления си глас, а сочните й устни докосват микрофона.
— Страхотно парче.
— Мадона или „Като девица“?
— И двете.
— Не е въпросът в песента или нотите, които изпяваш, важно е как ги изпълняваш — промълви тя, разсеяно приглаждайки полата си. — Блусът обсебва душата ти.
Думите й ме накараха да се усмихна. Тя гледаше навън през прозореца и не забеляза.
— С рисуването не е същото — продължи тя.
— Не. Разбира се, че не е.
— И за него е нужна душа, но и умение. Необятна душевност и определена сръчност — додаде оживено. — Двете трябва да се съчетаят в правилното съотношение, което за всеки творец е различно.
— Разбира се. Коренно различно е. Защо ме гледаш така?
— Защото все се съгласяваш с мен.
— Така ли?
— Вече не ми обръщаш внимание. Мразя, когато някой повтаря думите ти, за да не си помислиш, че не те слуша. Толкова е изтъркано. Дори не знаеш какво имам предвид, когато говоря за душевност и майсторство в рисуването.
— Нима? — попитах. — Мисля, че това, за което става дума, е най-очевидно при портретите. Да сравним например Франц Хале и Сингър Сарджънт9. Единият не скъпи цветовете, придава благородство на барманката и пияницата с чаша бира в ръка, а другият подхожда придирчиво към творбите си и кара богатия да изглежда още по-богат. Но и двамата са изключително даровити. Чия душевност е по-богата? Не е ли печално, че старият Франц е умрял в приют за бедни? Покажи ми един банален каскадьор и аз ще ти посоча възпитаничка на „Васар“ със сутиен с подплънки.
Един бърз страничен поглед ми разкри изненадата в изражението на Антония. Понечи да заговори, после потъна в облегалката си, скръсти ръце и се загледа през предното стъкло.
— Прекарвам живота си в музеите — промълвих аз.
— Ясно — тихо отрони тя. — Едно-единствено пътуване и два мита са развенчани. Божичко, уморих се.
Вяло направи жест с ръка, показвайки ми да продължавам напред.
Три часа по-късно Милано се появи на хоризонта. Антония бе спала по целия път с отворена уста, облегнала глава между облегалката и прозореца.
Нямах намерение да търся хотел, преди да се посъветвам с нея. Като се поизправи, с опакото на ръката избърса струйката слюнка от ъгълчето на устата си, после се обърна към мен с полуотворени клепачи.
— Пристигнахме — осведомих я, като се стараех да не дишам в лицето й. В устата си имах вкус на стари партенки.
Антония примигна с усилие.
— Къде?
— В Милано. Нали помниш?
Тя присви очи срещу ниското следобедно слънце и погледна навън през прозореца, оглеждайки се за пътеуказателните табели.
— Ами да, Милано.
— Избери някой голям хотел. И да е комфортен.
— Колко комфортен? Като „Грити“ ли?
— Да речем. Абе да има баня.
Насочи ме към „Четирите сезона“, с вид на средновековно имение, оградено с древни зидове. Намираше се в търговската част на града, на Виа Монтенаполеони — най-шикозната улица в Милано. Паркирах до входа и се измъкнах от тясното возило, което ме стягаше като менгеме. Един мъж с бяла униформа и шапка отвори вратата на Антония. Дадох му бакшиш и се запътихме към сградата.
Фоайето не бе точно в средновековен стил, при все че внушителни фрески и колони се съчетаваха с блестящия модерен бронз, плътно стъкло и полилеи от Мурано10. С неугледното си яке се чувствах като просяк.
— Присъствах на еднодневен семинар на тема влиянието на Леонардо върху Рафаело — осведоми ме Антония. — Винаги съм искала да отседна тук.
— Е — отвърнах, натъпквайки пачка банкноти в предния си джоб — днес май ти излезе късметът.
Всъщност и на двамата. Въпреки че нямахме багаж и изглеждахме като че излизахме от кофа за боклук, ни предложиха съседни стаи, цената, на които Антония успя да спазари на малко под петстотин долара на вечер за всяка.
9
Франц Хале (1580–1666) — фламандски художник; Джон Сингър Сарджънт (1856–1925) — американски художник портретист. — Б.пр.
10
Мурано — един от островите на Венеция, прочут с художествените си изделия от кристал и стъкло. — Б.пр.