Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Антония извади от джоба си два листа и ми ги подаде.
На първия бе написано следното:
Con gran diligenza lavorai per il Magnifico e per tutti quei che’l mio sangue hanno richiesto.
Non sangue delle vene beninteso ch’esso ne son certo si rigenera ma sangue della mente.
La nostra feconda terra si fara arida e sterile nelle mani degli uomini che pare a nulla valgan se non a vanamente devastare la cosa stessa che lor dona sostento. Con i miei occhi vidi alla luce del sole e nell’ombra del crepuscolo la bonta degl’inani e la lussuria dei forti.
In solitudine nella mia bottega mi misurai con la ricerca dei segreti della vita ed ogni ostacolo vinsi con successo senza curarmi dello sforzo necessario. I cerchi e i cerchi. Ammiro il mio valor, ma sono stanco.
На другия лист бе преводът й, който ми прочете на глас.
Работих най-усърдно за Великолепния и за всички онези, които искаха кръвта на живота ми. Не кръвта във вените ми, за която съм сигурен, че става все по-силна, а кръвта на ума ми.
Щедрата ни земя неизбежно ще стане суха и безплодна в ръцете на хора, които изглежда не са способни на друго, освен да съсипват онова, което им дарява възможности. Съзрях в светлината на деня и сумрака на здрача добротата на слабите и ненаситността на могъщите.
Останал сам в работилницата си, се стремях да открия тайните на живота и успешно се преборих, защото с усилие се преодолява всяко препятствие. Кръгове и Кръгове. Колко съм умен, но уморен!
Не се чуваха клаксоните от улицата под нас, не шуртеше водата в хотелските бани. Възвишената страст в сърцето на Леонардо бе разкъсала ръждивите окови на времето, за да се разкрие пред един мъж и една жена, които не могат да откъснат очи от ръкописа.
— Кръгове и Кръгове — повторих аз. — Нали разбираш, Кръгове и Кръгове? Говори за две групи. Нали схващаш?
— Да. И от това долавяш, че…
— Че първите и вторите Кръгове на истината някак са свързани. И че Крел и Теци не притежават нищо.
Взех листовете и проучих двете конфигурации от по десет концентрични окръжности. При думата „конфигурация“ някаква асоциация просветна в паметта ми, но си остана скрита. Не й обърнах внимание. Нищо не ми идваше наум, освен колко е ограничен интелектът ми.
— Леонардо се е забавлявал със своята гениалност — обади се Антония. — Замислих се върху това за момент.
— Не споменава нищо за кинжала.
Тя се прозя.
— Не мога повече, очите ми се затварят.
— Има ли как ли да те склоня да свършиш още нещо?
— Стига — сопна ми се тя. — Да използваш джобно огледалце, за да четеш написан на обратно ръкопис, са ти нужни време и бистър ум. Днешният ми ден не може да се нарече спокоен. Ще го довърша сутринта, освен ако не се заемеш ти.
Обърна се към мен и се засмя. После се отпусна на стола до писалището.
— Когато е написал това, Леонардо е бил потиснат — отбелязах аз.
— Определено. И „сам в работилницата“, и „тайните на живота“ ми подсказват, че става дума за проучванията му в областта на анатомията.
— Какво ти говори това?
— Само по себе си, не много. — Антония заразглежда листовете и посочи двете рисунки на гърба на нейния. — На какво ти приличат?
— Да видим — подхванах аз — това е седло с ремъци, каквито ползват катерачите. Но този сложен скрипец е невероятен. Сигурен съм, че не е съществувал по времето на Леонардо. Няма как.
— Страхотен. Виждал ли си схемата на велосипеда му в Атлантическия кодекс?
— Онази, която Помпео Леони13 е изкопирал на лявата, обратната страна на страницата?
— Баща ти добре те е изучил — отбеляза Антония.
— Всъщност имам диплома и по история на изкуствата.
— Така ли? — Изглеждаше изненадана.
Не отговорих.
— Каскадьор, завършил история на изкуствата? Брей! — Тя се отдалечи от бюрото и се стовари на леглото.
— Велосипед… Леони сигурно го е виждал, но не е знаел какво е и никой друг не го е забелязал, докато не са разделили книгата и не са обърнали страницата. Ако на онези листове няма нищо друго, поне притежаваме системата на Леонардо от макари. Питам се има ли нещо общо с кинжала.
— Добро попадение. Леонардо е писал и чертал всякакви устройства, по много на една и съща страница, без да имат абсолютно нищо общо едно с друго.
Загледах се в превода.
— Великолепният е Лоренцо Медичи. Поне името е споменато на същата страница. Но това не ни насочва към Кинжала, нали?
Антония покри лице с една възглавница. Изпод нея промърмори:
— Първата ми работа утре е набързо да потичам, после отново се заемам с превода.
13
Помпео Леони (1533–1608) — италиански ренесансов скулптор. — Б.пр.