Санаториумът [bg]

Елин знае, че единственият начин, по който ще получи отговори, е, като разбере защо Лори е решила да замине. Какъв е мотивът?

Личен, професионален? Елин е сигурна, че трябва да има улики.

Трябва да научи повече — да разбере какви са подбудите на Лори. Изважда телефона и започва да преглежда различни социални мрежи. Въпреки че е регистрирана в повечето от тях, никога не е поствала нищо. Винаги се е стеснявала да натрапи на света хаотичните си мисли.

Повечето профили на Лори са заключени с изключение на един — в „Инстаграм“.

Елин щраква на съдържанието. Не е сигурна какво ще открие, но малко вероятно е да бъде истинската Лори. Едно от първите неща, които научи в полицията, беше колко много преправят живота си хората — биографии, дневници, разговори с приятели, имейли.

Най-лесно манипулируеми са социалните мрежи. Екстровертната колежка, която вечеря с „групата“ си, в действителност може да вечеря сама и да чете книга. Художествената снимка на спечелила награда книга? Сигурно я е захвърлила след първата страница.

И все пак фактът, че не ти казват всичко, е показателен сам по себе си. Фалшифицирането — човекът, който се преструваш, че си, — говори много — за нечии желания и нечия несигурност.

Елин започва да преглежда информацията. Данните в профила на Лори напомнят на тези на Уил — добре обмислени и филтрирани, за да не се разкрие много. Пейзажи. Архитектура. Между тях — снимки на Лори с Айзак и приятели. Бар за коктейли. Читателски клуб в модерен апартамент. Смешни пози за обектива.

Елин прочита самокритичните коментари на Лори: Опитвам се да не полагам твърде много усилия.

Няма досадни ежедневни снимки. Няма „мотивационни“ цитати, нито по-възрастни членове на семейството, които без желание позират пред фотоапарата. Нищо в образите не разкрива по-слаба страна или уязвимост. Лори иска да бъде видяна като сериозна творческа личност, която контролира положението.

Пълната липса на недостатъци е показателна и стремежът да демонстрира, че животът й е идеален, разкрива несигурност. Лори не е достатъчно уверена, че хората ще харесат истинската й същност и затова се преструва.

Общо взето, полага големи усилия.

И все пак, няма следа от нестабилност или че нещо сериозно не е наред. За да разбере това, Елин трябва да потърси на някое реално място. Някъде, където Лори не е толкова предпазлива и усърдна, където приятелите й няма да я видят и да я съдят.

Кабинетът й.

Елин се спуска обратно по пътеката към хотела и погледът й отново е привлечен от огромното бяло пространство под нея.

Ами ако Лори е искала да се изгуби? Ако е планирано?

Елин разбира желанието да потънеш в тази необятна пустош.

Идеално, вечно забвение.

И после в съзнанието й изплува образът на пръските кръв върху килима.

Малки, ръждиви точки. Съзвездие.