Санаториумът [bg]

Следва неловко мълчание. Марго отново повдига ръка към кръста си и разхлабва гънките на плата на стомаха си.

— Виж, неудобно е — лицето й се изчервява. — Той е твой брат.

— Няма проблем — Елин смекчава тона. — Само исках да се уверя, че всичко е наред.

— Мисля, че те имаха… проблеми. Лори… — Марго прехапва устни. — Напоследък тя се чувства малко… как да кажа? Клаустрофобично… във връзката им.

Елин забелязва странния ритъм в говоренето й. Не е само немският акцент на английския й, а стакатото. Твърде дълги са паузите след всяка дума.

— Откакто са сгодени?

— Не. И преди това — Марго се навежда над бюрото и започва да чопли пръстите си. Мънички частици сив лак за нокти се посипват по бюрото.

— Защо се е сгодила, ако е имала съмнения?

— Лори мислеше, че обвързването ще помогне и че ако се сгодят, Айзак ще се чувства по-сигурен — Марго избърсва люспите лак и събаря чантата си.

Чантата й пада на пода и съдържанието й се разпилява. Шноли, лак за нокти, книга, плик. Тя се навежда и ги събира.

— Имаше ли резултат?

Марго повдига рамене и се изчервява.

— Не знам как да се изразя. Наскоро Лори каза, че Айзак е… агресивен. Не е на себе си.

— Агресивен? — Елин се опитва да запази безучастно изражение.

— Тя не разказа подробности. Виж, като говоря така, изглежда така, сякаш те не са щастливи. Но всичко между тях е наред. Лори се тревожи… това е нормално, нали? Когато се готвиш да се обвържеш — Марго се поколебава. — Не съм сигурна дали Лори говореше сериозно.

Елин се мъчи да потисне засилващото се безпокойство, което я гризе.

— Тя спомена ли нещо друго, което я тревожи? Приятели? Семейство?

— Не.

— Ами работата? Айзак каза, че напоследък Лори работела много.

По лицето на Марго пробягва нещо толкова мимолетно, че Елин не е сигурна дали не си го е въобразила.

— Да, но няма напрежение. Лори обича работата си.

Елин кимва.

— Виж, вероятно казах твърде много — Марго се прокашля. — Те си имат проблеми, но както казах, не мисля, че са сериозни.

Тогава защо го спомена? Защо Марго й каза тези неща, ако умът й не е направил машинално връзката? Тя може би не е искала съзнателно да намесва проблемите във взаимоотношенията им в изчезването на Лори, но го направи.

— Разбирам — Елин си поема дълбоко дъх. — Има и още нещо… Питам се дали знаеш защо е дошла полицията?

— Няма нищо общо с Лори — побързва да каже Марго, — ако за това се чудиш.

— Тогава какво е станало?

Руменината на бузите на Марго става по-ярка.

— Аз не би трябвало да знам.

— Моля те.

Следва мълчание. Елин затаява дъх. Кажи ми. Кажи ми.

— Открили са останки. На труп — Марго заговаря тихо. — Зад гората. Мислят, че е архитектът, който проектира хотела. Той изчезна навремето.

Даниел Льометр. Тялото на Елин се изпълва с облекчение. Не е Лори.

— Айзак ни разказа за него вчера — обяснява Елин. — Хората мислели, че той е имал проблеми с бизнеса си.

— Това е едната теория.

— Има ли и други?

— Виж, ще бъда откровена. Ремонтът предизвика… как да кажа? Лоши чувства — Марго повишава тон. — Хората мислят, че изчезването му е свързано с това.

— Лоши чувства? В какъв смисъл?

Марго свива устни.

— Някои местни жители не искаха хотел тук. Имаше протести, петиции. Планирането продължи години, защото имаше твърде много възражения.

— Защо?

— По различни причини — Марго повдига рамене. — Дизайнът бил твърде модерен, притеснения за околната среда, в района вече имало достатъчно хотели… — гласът й затихва. — Честно казано, мисля, че някои бяха извинения за нещо, което хората не искаха да изразяват на глас.