![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Точно срещу нея на бюрото са скупчени няколко снимки.
Елин веднага разпознава Сесил. Сесил държи трофей и на врата й под ъгъл е окачен медал. На други снимки тя е в басейн, плува с навита над челото плувна шапка, замахва с едната ръка, а другата е стисната в юмрук.
Сесил проследява погледа й.
— По-рано плувах състезателно — тя се изсмива горчиво. — Беше отдавна.
Елин се изчервява, смутена е, че са я хванали да зяпа.
— Малка промяна в кариерата.
— Всъщност не успях да се класирам за големи състезания — усмихва се Сесил. — Знаеш как е. Конкуренцията е по-жестока, колкото по-нагоре се издигаш.
Неосъществена мечта, мисли си Елин, докато гледа как очите на Сесил се стрелкат към снимката и после се отместват встрани. Мечта, която е означавала достатъчно много за нея, за да запази снимката на бюрото си, колкото и болезнен да е споменът.
От друга страна обаче кой няма такива мечти? Кой не се пита: Ами ако животът беше поел по друг път?
Елин сменя темата.
— Не си виждала Лори, така ли?
— Не съм я виждала от вчера. Тя обядваше в хотелския салон — Сесил смръщва чело. — Сигурна ли си, че не се е обаждала на никого?
— Да.
— А някой да я е взел от тук? Някой, когото Айзак не познава?
— Възможно е, но това пак не обяснява защо не се е обадила и не си е взела нещата. Телефонът й, чантата, портмонето… все още са тук.
— И не се е върнала в дома си?
— Не. Съседът има ключ и влязъл. Нямало никой.
— Но е възможно да е заминала по собствено желание и не е искала хората да знаят? Уплашила се е за годежа? — Сесил вдига рамене. — Знам, че аз се уплаших.
Елин поглежда ръката й. Няма венчална халка.
Сесил проследява погледа й.
— Разведена съм.
Елин долавя нотката на предизвикателност в гласа й и изпитва съпричастност с подразбиращата се негативна реакция в нея. Хората питат и предлагат банални, изтъркани фрази: ще намериш подходящия човек. Не се тревожи, не е късно.
Елин е само на трийсет и две години, но преди да срещне Уил, ги е чувала всичките. Стигнеш ли до трийсетте, хората обикновено ти лепват етикет и те поставят в определена категория.
Ако не могат, виждат те като заплаха, нещо неопределено.
— Да — съгласява се тя и отново насочва разговора към Лори. — Хората заминават. Случва се по-често, отколкото мислите. Семейството започва да се паникьосва, но рамо или късно открива, че е планирано. Понякога хората не обичат да обясняват, затова бягат.
Елин се навежда напред.
— Не знаеш ли за някакви проблеми? Причини Лори да замине?
— Не, тя винаги е била изключително добра служителка. Точна. Изпълнителна. Умна-Сесил върти в ръцете си писалката на бюрото. — Виж, аз вероятно не съм най-подходящият човек, с когото да говориш. Имахме добри взаимоотношения, но професионални. Лори е… саможива. Не би споделила лични неща. Не и ако не се налага.
— Имаш ли нещо против да погледна бюрото й? Да проверя дали е оставила нещо там. Детайли за пътуване, такива неща — Елин умишлено говори с безгрижен тон.
— Бюрото й? — по лицето на Сесил пробягва нещо, което Елин не може да разчете.
— Може да останеш — добавя Елин. — Не ме интересува нищо, свързано с работата ви.
Сесил се отпуска и бута тъмното стъкло на стената вдясно.
— Разбира се. Ей там е.
Вратата тихо изщраква и се отваря навън.
Разположението вътре е същото като в кабинета на Сесил, но пространството е наполовина по-малко. Сесил застава на вратата и се втренчва в телефона си.
Бюрото е подредено. Лаптоп, моливник, телефон, малко вечнозелено растение в лимонено зелена саксия. От едната страна безцелно виси краят на зареждащо устройство за мобилен телефон. Няма нищо интересно. Всичко е безлично. Не разкрива нищо.
Тя протяга ръка и издърпва чекмеджето вдясно. Не е заключено и се отваря лесно. Вътре няма много неща — презентация, записки от съвещания, папка. Елин ги прелиства, а после ги оставя и взима синята папка. Вътре има няколко прегънати листове. Статия, разпечатана от уебсайт. Заглавието е на френски — Dépressioп, „Депресия“. В горния десен ъгъл на страницата с кламер е прикрепена визитна картичка.
Амели Франсез.
Психотерапия. Психология.
Рю де Лозан 24.
Елин поглежда крадешком Сесил, която все още се е втренчила в телефона си.
Елин пъха визитната картичка в джоба си и се обръща към чекмеджето вляво.
Там има само една лилава папка. Сметки за мобилен телефон за всеки месец в продължение на повече от една година. На името на Лори са, но са адресирани до хотела.
— Откри ли нещо? — Сесил вдига глава.
— Не знам — Елин се поколебава. — Използвате ли тук служебни мобилни телефони?
— Не. Всички разговори, свързани с работата, са за сметка на личните мобилни телефони, но използваме предимно телефоните тук — Сесил посочва стационарния телефон на бюрото.
Това сигурно е личен мобилен телефон на Лори. Но защо държи тук сметките? И тогава Елин забелязва нещо. Доставчикът на мобилната услуга — Ориндж. шв. Айзак не й ли показа мобилен телефон, свързан със „Суиском“?
Това означава, че Лори има друг телефон.
Елин взима най-скорошната сметка и погледът й се плъзва надолу по страницата. Един номер се повтаря много пъти в списъка с обажданията.
Както и в съобщенията. Сигурно е на Айзак, мисли си тя и изважда своя телефон да провери.
Не е на Айзак. Номерът, на който Лори се е обаждала многократно, не е на Айзак. Всъщност номерът на Айзак не се появява никъде в този списък. Тялото й се напряга. Тази работа не й харесва.
Защо Лори държи сметките си тук?
Елин обаче знае отговора — Лори не иска Айзак да ги види. Умът й прави следващия скок — с друг ли се среща Лори? Разбрал ли е Айзак?