Санаториумът [bg]

28

— Още ли не се е върнала Лори? — управителката на хотела е нервна, листовете, които стиска в ръката си, се намачкват между пръстите й.

Елин разглежда табелката с името, закачена на тъмната й риза. Сесия Карон. Главен управител. Жената, която видя в басейна вчера; сестрата на строителния предприемач.

Те определено си приличат — високи, горе-долу еднакви на ръст, мускулесто тяло, руса коса, въпреки че тази на Сесия е по-къса, още по-къса от косата на Елин. Подстригана е около лицето й и разкрива ъгловати скули.

Чертите й са волеви, не носи грим, но и не е необходимо. Всяка украса би изглеждала глупаво, излишна.

Елин поклаща глава.

— Не, Айзак не я е чувал. Никой не я е чувал или виждал.

По лицето на Сесил минава сянка.

— Сигурна ли си, че е говорил с всички?

— Да. Приятели, семейството, съседи. Те мислят, че тя е тук, с Айзак — Елин млъква за момент. — Не знам дали Лори е споменала, но това трябваше да бъде празненство по случай годежа им.

— Каза ми — Сесил се измъква иззад бюрото на рецепцията, стиска листовете в ръката си. — Освен това ми каза, че ти си полицай от Великобритания — изражението й е неразгадаемо и мигновено кара Елин да се почувства неудобно.

— Така е — Елин се изчервява. Трябваше да я поправи. Защо да не й каже истината? Защо си придава авторитетност, която не заслужава? — Да, Айзак… ми е брат. Той се обади на полицията. Те си записали, за да проверят по-късно как вървят нещата, но мислят, че е твърде рано, за да започнат официално разследване. Казах, че в това време ще поразпитам.

Сесил кимва отривисто, измърморва нещо на рецепционистката и отново се обръща към Елин.

— Да отидем в кабинета ми. По-добре да говорим там.

Елин тръгва след нея по главния коридор и се мъчи да върви в крак с енергичната й походка.

Панталоните й леко се надигат, докато Сесил върви, сякаш се закачват по краката й във видимо очертаните мускули на бедрата. Тя е първият член на персонала, който не изглежда добре в униформата, като риба извън вода.

Семплият скандинавски стил — черна вталена риза, тесен панталон и сиви обувки тип деколте — не подхожда на тялото й. Широките й рамене и яки крайници опъват плата и леко променят кройката на униформата. Също като Елин, тя вероятно се чувства по-удобно в спортен екип.

Сесил минава през първата врата вдясно. Двете вървят по къс коридор. Кабинетите са в дъното, вляво. Сесил бута вратата и я отваря.

— Влез и седни, моля.

Елин за пръв път долавя американският акцент в английския на Сесил. Или е учила в Съединените щати, или е живяла там достатъчно дълго, за да го усвои.

В кабинета на Сесил Елин отново се изправя пред стена от стъкло, но тук гледката към планината е закрита от дебел черен облак. Отново вали сняг, замайващ с големи, тлъсти снежинки, летящи право надолу към земята.

Бюрото на Сесил е поставено на централно място, точно пред стъклото. Като мишена, мисли си Елин и раменете й се вдървяват. На видно място.

Тя сяда и погледът й обхожда останалото пространство. Два компютърни екрана един до друг на бюрото, купчина листове, порцеланова чаша за кафе.