Санаториумът [bg]

26

Елин трябва да си проветри главата, затова излиза от хотела през задната врата и поема по късата пътека нагоре към гората, противоположния маршрут на онзи, по който се разхождаха с Уил.

Мислите й кръжат около случилото се в съблекалнята.

Оставя ли въображението си да се развихри?

Не е сигурна.

Въпреки че е озадачена, с всяка крачка се чувства по-силна и че контролира нещата.

Винаги това е начинът — Елин решава проблемите най-добре, докато тича — мисли за нерешени случаи в работата, за Сам, за Айзак и за майка си.

Но е трудно да се движи в снега, под дебелия пласт мек снежен прах, който е навалял наскоро, има сбит плътен слой.

Спира в края на пътеката, точно преди да навлезе в гората, диша тежко. От клоните на дърветата се посипва сняг, който се задържа в гънките на якето й.

Дъхът й излиза на облачета. Вече не вали, но небето още е оловносиво, натежало. Явно ще има още сняг.

Въпреки че Елин вече не се движи, сърцето й блъска в гърдите и през термодрехите започва да се просмуква пот. От надморската височина е. Тялото й още не се е аклиматизирало.

Увива пръсти около инхалатора в джоба на якето и докосва ръба на мундщука. Студеният въздух не помага. У дома, когато спортува, въздухът е топъл и влажен. Носи за всеки случай инхалатора и така се чувства добре. Обаче въздухът тук е по-студен и разреден и трябва да внимава. Да бъде нащрек.

Затваря очи, поема си дълбоко дъх веднъж, два пъти, и в същия момент, когато е неподготвена, мислите й се препъват и поемат в друга посока.

Бърза поредица от моментни снимки.

Ветрец, който набраздява повърхността на вира и замъглява скалите долу.

Ръка, която я хваща за рамото.

Кръв, която се разнася като пушек във водата.

В гърдите й на грозен възел се свива страх. Никога преди не е преживявала подобно нещо, нахлуването на образи от миналото в съзнанието й и сливането им с реалния живот. Проблясъците от миналото обикновено идват по тъмно, когато заспива или се събужда. Никога не са преминавали границата.

Объркана, Елин си поема продължително дъх и тръгва по-нагоре. Снегът е засипал всичко — земята, дърветата и клоните, огънати под тежестта му.

Ботушите търкат задната част на петите й. Въпреки дебелите чорапи, ходилата й се плъзгат на всяка крачка, продавачът я предупреди, че ботушите са големи за нея, но не му обърна внимание.