Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
В заключение можем да направим извода, че термините за сериозно независимо дали разглеждаме гръцки, германски или други езици, представляват едно вторично усилие на езика да изрази противоположното на понятието игра, понятието не-игра. Думите, изразяващи това, се коренят в сферата на „усилие, напрежение, напъване“, въпреки че тази сфера може да е свързана и с играта. Появяването на думата „сериозност“ показва, че понятието игра е осъзнато като самостоятелна обща категория. Поради това именно германските езици, при които игра е изключително широко, но ясно очертано понятие, са нарекли неговата противоположност също толкова определено.
Ако разгледаме двойката понятия игра — сериозност от гледна точка на езикознанието, ще видим, че те не са равностойни. Игра в тази двойка е положителният термин, а сериозност — негативният. Съдържателният смисъл на сериозност се определя и изчерпва с отрицанието на игра: сериозност с не-игра и нищо повече. Смисловото съдържание на игра в никакъв случай не се описва и изчерпва от несериозност. Игра е нещо отделно. Понятието игра като такова е от по-висш ред в сравнение с понятието сериозност. Понеже сериозност се опитва да изключи играта, то игра може лесно да включва в себе си сериозност.
С това повторно припомняне за изключително самостоятелния и първичен характер на играта ще преминем към разглеждането на игровия елемент на културата като историческо явление.
III. Играта и състезанието — фактори за създаване на културата
Елементът игра в културата не предполага, че игрите заемат важно място в различните културни дейности, нито пък, че културата е произлязла от играта чрез еволюция и всичко, което първоначално е било игра, се е превърнало в нещо, което вече би могло да се нарече култура. Идеята, която се излага по-долу, е следната: културата възниква под формата на игра, културата първоначално се разиграва. Също така дейностите, които непосредствено са насочени към задоволяване на жизнените потребности, примерно ловът, в архаичното общество често вземат формата на игра. Общественият живот се обогатява с надбиологични форми, които му придават по-висша стойност във формите на игра. В тях обществото изразява интерпретацията си на живота и света. И така не трябва да се разбира, че играта се превръща или се пренася изцяло в културата, а по-скоро, че културата в първоначалния си стадий има характер на игра и се проявява под формата и в духа на играта.
В това двуединство на културата и играта играта е първичен, обективно осезаем и конкретно определен факт, докато културата е определение, което изразява нашата историческа оценка за даден конкретен случай. Тази концепция се доближава до схващането на Фробениус, който в своята „История на африканската култура“55 говори за образуване на културата „als eines aus dem naturlichen «Sein» aufgestiegenen «Spieles»“ (т.е. „игра“, произхождаща от естественото „битие“). Все пак според мен това съотношение между културата и играта е разбрано и описано от Фробениус твърде мистично и неопределено. Той пропуска да посочи игровия елемент в културните явления.
55
P. 23.