Кралица на въздух и мрак [bg]

Алек се разсмя.

— Имаш късмет, парабатайо — каза и посочи към края на Брослиндската гора.

Джейс проследи жеста му. Дърветата тънеха в сенки, но по-рано Клеъри му беше нарисувала руни за виждане надалече. Успя дори да различи как малка фигурка, покачена на един дъб, поваля елфически воини с прашката си. Интересно. Видя също така и Магнус, който тъкмо бе излязъл от сенките под дърветата.

Беше в пълно магическо облекло — черна пелерина, върху която бяха избродирани сребърни звезди, около врата и китките му имаше сребърни верижки, а косата му беше щръкнала на шипове. Син огън струеше от ръцете му, издигаше се във въздуха и образуваше гъсти облаци.

Клеъри дотича при тях, проправяйки си път между мъртви тролове и огъри. Беше грейнала.

— Мислех, че се притеснява дали ще успее да го направи! — възкликна тя. — Страхотен е.

— Почакай само — каза Алек и й намигна. — И действително изглежда страхотно. — Простреля един трол, в случай че някой се тревожеше, че не си върши задълженията.

Не че Джейс се беше тревожил. Полето закипя в хаос, върколаци и магьосници, феи и ловци на сенки се обръщаха, за да видят Магнус, докато от ръцете му се разливаше синьо-черна магия и се издигаше в небето.

Самото небе започна да потъмнява, сякаш някой бе придърпал над него завеса: светлината се процеждаше през нея, но не всичката — мътно, синкаво сияние, като светлината на звезди или луна. Гуин и Даяна препускаха в кръг по притъмнялото небе.

Магнус започна да се олюлява. Джейс усети как Алек се напрегна. Това беше огромна магия, от онези, които можеха да изцедят силите на един магьосник.