Кралица на въздух и мрак [bg]

Алек си беше намерил скален къс, един от малкото на Полята. Това беше хубаво, защото беше най-добър от леко издигната позиция. Докато тичаше към него, проправяйки си път между воини на тъмните елфи и долноземци, Джейс гледаше с братско възхищение как Алек изпраща стрела след стрела със смъртоносна бързина и смъртоносна прецизност.

— Алек. — Джейс стигна до него. Един трол тичаше към тях с вдигната брадва. Бивните му бяха изцапани с кръв, очите му горяха от омраза. Джейс извади нож от колана си и го хвърли. Гъргорейки, тролът се сгромоляса с нож, стърчащ от гърлото.

— Какво има? — Без да поглежда, Алек сложи нова стрела в тетивата и прониза стъклозъб гоблин, който се носеше към Саймън. Саймън му изкозирува небрежно и отново се върна към схватката с нещо мъхесто, което, подозираше Джейс, беше дриада, поела по лош път.

— Портите на града са отворени…

— Забелязах. — Алек простреля дриадата и тя се втурна към дърветата.

— Още членове на Кохортата излизат на полето.

— Както и още от съюзниците ни. Джия е тук — каза Алек.

— Така е. — Един огър се нахвърли върху Джейс отляво и той го посече с мълниеносна ефективност. — Къде е Магнус?

Алек наблюдаваше Саймън с присвити очи — той се беше присъединил към Клеъри и двамата заедно посичаха един ален страж. Алените стражи бяха най-смъртоносните елфически воини на полето, но Джейс със задоволство видя как Клеъри се разправи самоуверено с нейния. Посече го през коленете и когато той падна, Саймън му отряза главата. Отлична парабатайска работа.

— Защо искаш да знаеш къде е Магнус? — попита Алек.

— Защото членовете на Кохортата са ловци на сенки — отвърна Джейс искрено. — Опитвам се да не ги убивам. Използвам тъпата страна на меча си, налагам ги по главите, докато не паднат, или оставям Клеъри да приложи някоя от нокаутиращите си руни, но е много по-трудно да не убиваш хората, отколкото да ги убиваш. — Той въздъхна и метна нож към едно атакуващо пикси. — Помощта на Магнус ще ни е от полза.

— Знаеш ли — каза Алек, — вампирите страшно ги бива да обезвреждат, без да убиват. Просто грабваш някого и пиеш от кръвта му, докато не припадне, и готово.

— Не ми върши работа — заяви Джейс. Друг трол се втурна към тях. Джейс и Алек посегнаха едновременно към оръжията си. Тролът ги измери с поглед, обърна се и избяга.