![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Поех дълбока глътка морски въздух.
— Е — заговори Антония — какво ще правим сега?
Пред очите ми се завъртя колаж от раздробени трески, счупени стъкла, кръвта на мъртвия лодкар, обагряща всичко в червено, чух заплашителния глас на Теци да грачи по радиостанцията. Загледах Антония — гарвановочерната й коса блестеше на слънцето, изражението на лицето й бе напрегнато.
— Кажи де! — настоя тя.
— Просто е — започнах решително. — Ще преведеш и моята страница, ще ми заемеш твоята и си отивам.
— Какво? Ами аз, тъпако? Домъкна ме тук да стрелят по мен като по мишена. Мислиш си, че ей така можеш да ме пратиш вкъщи?
Взе своята страница от ръката ми.
— Това остава при мен. А аз няма да се отделям от теб.
— Антония, не разбираш. Не мога… да осъществя решението си с теб. Не те… искам до себе си.
Всяка клетка от мозъка ми знаеше, че лъжа. Исках я и още как. В този миг дори не бе важно защо.
Но знаех, че ако се разсея, ще убият един от нас или и двамата.
— Не ме искаш, така ли? Да не си въобразяваш, че си ми притрябвал? Колкото бански през януари. Слушай ме, господин Реб Барнет. Излязох да се срещна с теб и виж какво се случи. Сега няма да се отделяш от мен.
Имаше право.
Бляскава риба се доближи до повърхността, после се гмурна в дълбините. За миг й завидях.
Антония отвори чантата си, за да пъхне вътре страницата на Леонардо.
— Виж ти! — ахна тя. — Какво е това?
Държеше малък бял плик, надписан с три едри букви: РЕБ.
Изгледа ме подозрително, изчерви се и лицето й стана пурпурно.
— Кога го пъхна в чантата ми?
— Не съм я докосвал — възпротивих се аз. — Нито веднъж.
— О, боже! Пред „Даниели“… точно преди да се срещнем. Някакъв тип се сбута с мен, направо ме блъсна. После изчезна в навалицата. Какво става тук?
— Видя ли го?
— Само дето не ме събори. Изплаши ме почти до смърт. Не, не го видях.
— Може ли да погледна плика?
Тя ми го подаде.
Вътре имаше малко ключе с етикет с надпис 104, като от пощенска кутия, имаше и картонче с написан на него адрес.
— Това е близо до „Грити Палас“ — отбеляза тя. — Имаш ли представа кой може да е бил?
— Не.
— Май не бива да ходим.
— Трябва.
— Може да е капан. Слушай, Реб, у нас са страниците на Леонардо. Можем да напуснем града. Ако сме в безопасност, ще ги преведа. Навярно ще разгадаем Кръговете на истината.
— Антония, трябва да проверя тази работа сам.
— Не се и надявай! Отиваме двамата. Е… какво ще правим, да докараме ли проклетата лодка до „Даниели“?
Хвърлих поглед към Дългоносия и казах:
— Не мисля.
— Чакай — обади се тя. — Разполагам с една кола.
— Къде е?
— В Киоджа. Рибарско селце малко по на юг от Лидо.
— Чудесно. — Пристъпих към Дългоносия и го повдигнах под мишниците. — Ще ми помогнеш ли?
Антония бе отвратена не по-малко от мен.
— Определено ми се струва, че днес не му се ходи до Киоджа — обърнах се към нея. — А на теб?
6
Метнахме Дългоносия зад борда и измихме палубата с едно ведро. Отвратително занимание! И десет години работа в кланица не биха те подготвили за нея. С неохота хвърлих беретата в морето след него. Въпреки че предпочитах да съм въоръжен, не можех да допусна да ме хванат с оръжието, с което бях застрелял хората на Теци.
Антония закара лодката до Киоджа. Докато търсехме проход сред гората от мачти и рей, никой дори не забеляза, че водното такси е изпотрошено. Изоставихме го в една пролука и продължихме пеша към пълното с народ селище.
По пътя до мястото, където бе паркирана колата на Антония, я попитах споменавала ли е някому къде е срещата й с мен.
— Не. На никого — отвърна тя. — А ти?
— Не. — Замислих се за момент. — Корта ме видя в Академията. Сигурно е притиснал Франческа или е подслушвал от коридора. Навярно е съобщил на Теци къде съм отседнал.
— Cazzo, porco Dio — изруга тя, подчертавайки цветистия италиански израз с широк жест с ръка. — Какъв кучи син!
— Не, почакай — намесих се аз. — Не е достатъчно. Теци е чакал на яхтата и е наел моторницата. Но откъде ще знае, че ще вземем такси от „Даниели“, освен ако… мътните го взели… камериерката.