Санаториумът [bg]

Добре, почасова работа, ами преподаването?

Елин се връща в търсачката и въвежда по-конкретни ключови фрази: Айзак Уорнър, компютърни науки. Университетът на Лозана.

Тя прибира косата си зад ухото и преглежда първите два резултата. Все още нищо, свързано с университета.

Погрешно ли е името? Едва ли. Той го спомена няколко пъти. Тогава защо не излиза нищо?

В главата й зазвучават алармени звънци, но Елин ги кара да млъкнат. Не трябва да съди и да прави прибързани заключения.

Опитва пак. Този път влиза в уебсайта на университета. Чуква линк след линк и накрая намира страницата на факултета по компютърни науки.

Списък на преподавателите. Още малки снимки.

Никоя от тях не е на Айзак.

Елин втренчва поглед, отново се вглежда. Нищо.

Отмества поглед от екрана и взема телефона. Изпитва страх, съзнавайки, че попада в спирала и едно нещо води до друго, като набира инерция.

Какво прави? Защо проучва Айзак? Не е редно да нахлува в личното му пространство заради някаква необоснована идея, но трябва да знае дали онова, което той направи в стаята, е било анормално, еднократно, или Айзак си е останал същият.

Дали Айзак все още лъже.

Докато от телефонната централа на университета я свързват с факултета по компютърни науки, стомахът й се свива от нерви.

Казват й да изчака. Свири тенекиена музика, чуждестранна, непозната мелодия. Изведнъж прекъсва.

— Бонжур. Мариан Паве.

Елин е неподготвена и се мъчи да намери подходящите думи.

— Здравейте, аз съм… Рейчъл Маршал. При мен е служебната характеристика на някой си господин Айзак Уорнър.

Питам се дали някой от факултета може да ми даде препоръка? — Следва неловко мълчание. — Моля ви. Той е вписан във вашия факултет.

Чува се въздишка.

— Вижте, не знам защо господин Уорнър би дал нашето име за подходяща препоръка. Той беше уволнен миналата година.

Елин затаява дъх.

— Уволнен? Сигурна ли сте, че говорим за един и същ човек? Айзак Уорнър?

— Да, той беше уволнен — гласът е рязък и нетърпелив.

— Може ли да попитам защо? — сърцето на Елин блъска бясно в гърдите й.

Още една лъжа — работата му беше извинение, за да не дойде на погребението на майка им. Настъпва изпълнено с напрежение мълчание.

— За заплахи към други членове на персонала. Съжалявам. Това е всичко, което съм готова да кажа.

Чува се изщракване и линията прекъсва.

Елин оставя телефона на бюрото. Какво да направи?

Трябва да разбере дали в тази история има нещо повече и ако Айзак не иска да й каже истината, ще трябва да попита някой друг.

Но кого! Кой тук познава и Айзак, и Лори?

Мислите й се завъртат към тихия разговор и смях, който Лори сподели с Марго, рецепционистката на спа центъра. Двете изглеждаха близки…

Мисълта да говори с нея зад гърба на Айзак обаче, предизвиква чувство на студен страх.

Елин затваря очи и чува заплахи от миналото.

Само бебета портят, а ти си бебе.

Издадеш ли ме, езикът ти ще изсъхне.

Сърцето й пулсира.

Направиш ли го отново, ще те убия.