Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Вие разполагате с моето време, господин граф — отвърна Гризелдис.
Той я погледна учудено.
— Държа да знаете: вие не сте чиновничка в моя дом. Не, госпожице Фон Ронах, трябва да се чувствате тук свободна и равноправна. Добре разбирам, че отдавате част от сърцето си на моето дете. Това не може да се измери с пари. За това ви дължа сърдечна благодарност. Вие посвещавате на дъщеря ми много повече време, отколкото вашите задължения налагат. Толкова много правите за Гилда, за което не сте длъжна и което не бихте сторили, ако не я обичахте.
Гризелдис седна срещу графа, готова да приеме наставленията му.
Той взе от писалището някакъв лист с бележки и й показа и точка по точка своя учебен план.
Когато свърши, сложи пак листа на масата и рече:
— Аз се установих на това. Ориентирахте ли се напълно?
— Господин граф, можете да бъдете сигурен, че строго ще спазвам препоръките ви.
— Строго? Тази дума не ни подхожда. Вие не трябва да работите нито строго, нито по шаблон.
Гризелдис го погледна открито.
— Би било престъпление импулсивната натура на Гилда да се подчинява на шаблони.
— И вие не сте възпитавана по шаблон, нали? — запита той, без да сваля очи от светналото й лице.
Тя поклати глава.
— Аз съвсем не съм възпитавана. Моята майка е заболяла след раждането ми и не е била в състояние да упражнява друго влияние върху моя темперамент, освен да ми засвидетелства една загрижена любов. Но това влияние е по-силно от всичко друго. Мисля, че нищо не възпитава хората по-силно от съзнанието, че някой ги обича и се грижи за тях. Баща ми, докато беше военен, нямаше време за мен. Аз бях оставена сама на себе си. И тогава си казах, че е добре да се самовъзпитавам. Изработих си строги правила за въздържание и когато не бях доволна от поведението си, чувствах се зле. Любовта към майка ми и баща ми беше моята най-добра учителка. За да спестя грижите и безпокойствата им, стараех се да бъда добра и прилежна, доколкото бе по силите ми.
Той се усмихна насърчително.
— Първия ден ми казахте: „С любов всичко се постига“. Това ми допадна. Сигурно сама сте го изпитали?
Наблюдаваше я и се питаше: това хубаво момиче дали е подарило вече сърцето си на някой мъж? За кого ли светят тия чудни очи?
Гризелдис заговори:
— Моите родители с любов и доброта ме отгледаха. Да, най-добрата учителка е любовта. Разбира се, аз посещавах добри училища. Но не се задоволих само с това, което слушах там. Изучавах и учителите и отчитах какво липсва, за да възпитават по-добре децата.
Граф Харо слушаше с възторг. Лицето му се разведряваше и това не мина незабелязано за възпитателката.
— Много бих желал и моята дъщеря да усвои вашата трудно спечелена мъдрост. Ще ви призная: когато порасне, няма да има лека съдба. Ако не се случи чудо разбира се.
При последните думи лицето му отново потъмня. Гризелдис го гледаше със свито, предано сърце.
— Знаете ли какво чудо очаквам от съдбата? — попита той.
Тя се усмихна.
— Да. Едно чудо, което ще потвърди вашата невинност.
Той стисна устни изтръпнал. После се наведе и впи горещи очи в нея.
— Моята невинност? Откъде знаете, че съм невинен?
— Не знам, господин граф, дали мога да говоря с вас на тази тема. Мисля, че едно малодушно щадене може само да засили мъката ви. Сигурно е ужасно да избягва човек да говори за нещо, което го измъчва. Прощавайте, че аз, чуждата, се осмелявам. Вие питате откъде знам, че сте невинен. Е, добре, знам го, иначе бих ли дошла в къщата ви? Ако носех със себе си съмнение, не бих била достойна възпитателка на дъщеря ви. Аз ще направя всичко, което мога, за да науча Гилда да презира сляпата случайност, която причини толкова страдания на баща й.
— Откъде тази вяра у вас в моята невинност? — простена той със задавен глас.
Гризелдис спокойно издържа погледа му.
— Когато ви задържаха, майка Анна ми каза всичко за вас. Тя с непоколебима убедена във вашата невинност. Видях и портрета ви и си казах: Не, тези очи не са на долен убиец. Тук дойдох с вяра във вашата невинност.
Той неволно кимаше с глава, покъртен до дън душа. Тя седеше до него не като непознат съдник, а като близка жена, пред която той не би могъл да се преструва.
Гризелдис продължи:
— Знам също, че в навечерието на смъртта на жена ви, вие сте били крайно раздразнен и сте имали възможност да искате удовлетворение. Ако бяхте избухлив по природа, можехте да извършите нещо необмислено. На подло убийство от засада обаче вие не сте способен. Още по-неспособен сте да излъжете подло. Ако бяхте извършили убийството, не бихте го отрекли. Ако бях ваш съдия, бих повярвала на думите ви и бих заключила: „Този мъж е невинен!“