Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Да даде Бог желанието на твоя добър баща да се сбъдне, мило дете.
— Наистина ли съм ти мила?! — попита Гилда с любов.
— Да, наистина. Аз те обичам.
— Колко е хубаво, че ме наричаш мило дете, а не както всички ми викат „бедна малка“. И Беата ми вика така.
— Не си бедна малка, а едно щастливо момиче. Живееш в приказен замък, имаш всичко каквото искаш, баща ти е мил и добър. Той те обича и няма да пожали нищо за щастието на скъпото си дете.
Гилда кимна, уверена в думите й.
— Ах, мила Гризелдис, всичко, което казваш, ми харесва.
— Не се оставяй да те съжаляват, защото наистина си щастлива. Едно момиче е щастливо, когато има чисто сърце и не върши нищо лошо. За да сме щастливи, трябва да сме добри и здрави.
Граф Харо тихо и незабелязано напусна галерията. Когато се намери вън, той пое дълбоко дъх. Ето я истинската възпитателка на дъщеря му. Гризелдис отлично съзнава своята задача. Думите й утешаваха и него. Не трябва ли да се почувства щастлив, щом сърцето му е чисто.
— Гризелдис! — със смутена душа произнесе това име.
Гризелдис!
Тринадесета глава
Изминаха няколко дни. Гризелдис бързо свикваше с живота и реда в замъка. Би се чувствала много по-добре, ако не бяха две обстоятелства: неприязънта на контеса Беата и мрачното настроение на граф Харо, което издаваше дълбоко душевно страдание. Тя би понесла и най-тежкото изпитание само да може да му помогне. Не криеше пред самата себе си, че нейното младо сърце му принадлежи, че го обича с неудържимата сила на жадната за щастие младост.
Никакви желания и мечти обаче не се вплитаха в тази любов. Тя знаеше, че е безнадеждна и се примири с това като с нещо неизбежно. С радост би поела цялото му страдание, стига да го види пак щастлив. Но за съжаление не бе по силите й. Стигаше й от време на време да внася по малко слънце в мрачния му живот.
С Гилда бяха като едно сърце и една душа. Детето силно се привърза и делеше своята преданост между нея и своя баща. Гризелдис изцяло се отдаде на детето. Тя се грижеше не само за душевното и умствено развитие на Гилда, но и за физическото. Сякаш над малката контеса бдеше една вярна и изпълнена с любов майка.
Граф Харо я наблюдаваше и се убеди, че може да се счита за щастлив, че е намерил тази добра възпитателка на дъщеря си. Първата седмица мина, без да уговорят с Гризелдис плана на възпитанието и уроците.
Гилда още нямаше пълни шест години и баща й не бързаше. Когато Гризелдис сама го запита той любезно й каза:
— Да почакаме. Първо изградете искрено приятелство с Гилда. След приятелката идва учителката. Едва на Великден Гилда ще навърши шест години и ще навлезе във възрастта за учене. Тогава ще започнете уроците по установена програма.
Гризелдис се съгласи.
И не губеше време да се подготви за новата си задача. В 8 часа сутринта закусваха. Гризелдис се явяваше много по-рано при детето. Помагаше при къпането и обличането му и това й доставяше голямо удоволствие. Те се смееха и играеха; често граф Харо се спираше да послуша до вратата.
След закуска Гризелдис и Гилда излизаха на разходка. В хубаво време разходките траеха по-дълго и граф Харо се присъединяваше към тях. Когато се връщаха в замъка, отиваха да играят в стаята на Гилда. Играеха на кукли и си разправяха приказки. Гризелдис внасяше нещо ново и интересно в тези игри. Малко преди обяд се отбиваха в стаята за гимнастика. След това се приготвяха за обяд, който биваше точно в два часа. След обед Гилда поспиваше малко.
Скоро Гризелдис сама започна да съблича Гилда и я слагаше да спи. По-рано това вършеше контесата.
— Беата има твърди ръце и много ме стиска. Твоите са нежни и меки, Гризелдис. Обичам да ме галиш ти, не Беата.
Без да дава външен израз, Беата от ден на ден все по-силно намразваше младата възпитателка.
Само следобед, когато Гилда спеше, Гризелдис имаше малко свободно време. А когато малката контеса се събуждаше, веднага я повикваше при себе си. Отново започваха смеховете и лудории, в които графът развълнуван се вслушваше. Той не знаеше кое повече го привлича: дълбокият и топъл смях на младата възпитателка или звънкото ликуване на дъщеря му. Веднъж не го сдържа и отиде да ги види отблизо. Гризелдис не се смути и продължи да се смее като дете. Ако видеше усмивка на лицето на графа, тя цял ден беше весела.
Когато Гилда бе готова, отново се разхождаха цял ден. След това пиеха чай, а след чая до седем часа пак играеха. След това на Гилда сервираха лека вечеря. Гризелдис не се отделяше от нея до часа, когато детето се озоваваше в леглото. След като чуеше приказка, то заспиваше с ръка в ръката на възпитателката си.