Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Едва тогава Гризелдис можеше да помисли и за себе си. Вечерята протичаше безмълвно. Понякога граф Харо не идваше — било поради някаква работа, било поради много мрачно настроение. В тези случаи Беата и Гризелдис сядаха една срещу друга.
Вечерите с Беата бяха истинска мъка за възпитателката. Тогава тя чувстваше, че черните и неприязнени очи непрестанно я дебнат. Злокобни чувства издаваха тези очи и момичето потреперваше от ужас.
Мълчанието й се струваше страшно. За щастие тези случаи бяха редки. Макар и граф Харо да беше мълчалив и мрачен, само присъствието му бе достатъчно, за да се чувства Гризелдис щастлива. Той обикновено се оттегляше веднага след вечеря. Гризелдис също се прибираше в стаята си. Пишеше писма до леля Агнес и майка Анна, както и до някогашните си приятелки. И на Тили фон Сарнов изпрати дълго писмо за сегашния си живот. Често четеше някоя хубава книга, взета от богатата библиотека на замъка, която й беше на разположение.
И не подозираше с какъв затаен интерес граф Харо следи какво тя чете. Ако тя вземеше нещо непознато, той го прочиташе след нея. Искаше да опознае възпитателката на дъщеря си. Помнеше пословицата: „Кажи ми какво четеш, за да ти кажа какъв си.“
И разбра: Гризелдис не обича леките четива, които увличаха жена му.
Търсеше съдържателното четиво. Спомняше си думите на Шилер: „Благородната душа обича благородните характери.“ Това го накара да цени още повече Гризелдис.
Дойде Великден. Контеса Беата бе заета с приготовления за празника и цял предобед не я видяха. Пристигна добре опакованият портрет на графиня Алис в естествен ръст. Граф Харо поръча да го разопаковат и временно да го оставят до една колона в галерията. Портретът беше точно копие на оригинала — майсторско произведение на художника.
Граф Харо беше доволен. Потънал в мисли, разглеждаше портрета, когато чу Гилда и Гризелдис да слизат по стълбите.
— Гилда, ела — викна я той.
Тя тичешком влезе. Графът я поведе към портрета.
Гилда плесна о ръце.
— Мама! Гризелдис, ела да видиш мама!
Възпитателката приближи. Граф Харо я погледна и тя разбра, че портретът е събудил у него мрачни спомени. Гризелдис погали детето.
— Хубаво е, че имате тази картина. Когато пожелаеш можеш да видиш майка си.
Граф Харо понечи да каже нещо, но прехапа устни и излезе. Какво си бе спомнил?
Гризелдис хвана Гилда за ръка и двете напуснаха галерията. Междувременно Беата пожела да подслуша разговора между графа и Гризелдис. И неочаквано застана пред портрета на графиня Алис. Олюля се и нададе вик. Стори й се, че вижда живата графиня.
Граф Харо и Гризелдис веднага се върнаха. Те помислиха, че се е случило някакво нещастие. Завариха контесата, облегната на стената, закрила лицето си с ръце.
— Какво има, Беата? — запита я граф Харо приближавайки се към нея.
Контесата отпусна ръце.
— А, нищо, нищо. Не забелязах портрета и едва не се блъснах в него. Гласът й бе пресипнал от вълнение.
— Ти си много нервна, Беата, и страхлива. Преди не беше. Наистина ние преживяхме тежки моменти, които биха разстроили и най-здравите нерви. Не, на този портрет мястото му не е тук.
Контеса Беата се окопити и насилено се усмихна.
— Няма за какво да се упрекваш, Харо. Аз бързах и едва не съборих портрета. Това можеше да се случи и със слугите. Не е ли по-добре да го сложим в залата на прадедите?
— Да, веднага.
Гризелдис наблюдаваше сцената. Странно, какъв беше този страх от един портрет?
Граф Харо се отдалечи, а Гилда и Гризелдис излязоха вън на гимнастика. Времето беше хубаво.
Гризелдис видя граф Харо и контеса Беата едва на обяда. Контесата беше оживена, разговорлива, което до сега не се бе случвало. Дори се шегуваше със случката, стараеше се да бъде по-любезна и с Гризелдис. Гризелдис се държа учтиво, но резервирано.
Граф Харо забеляза необикновената промяна в държане, а братовчедка си. Суровата й неприязън към възпитателката той си обясни с преживените неприятности през последните месеци. Когато Гризелдис се накани да отведе Гилда в леглото й, граф Харо каза:
— След като Гилда си легне, елате в работния ми кабинет, госпожице Фон Ронах. Ще обмислим плана на обучението.
Гризелдис кимна с глава.
Щом сложи Гилда в леглото, тя отиде при графа. И не забеляза, че Беата я проследи като черна сянка, скрита зад една завеса.
Четиринадесета глава
Граф Харо седеше зад писалищната си маса, когато Гризелдис влезе. Той се обърна към нея и тя видя, че и днес лицето му изразяваше дълбока мъка. Показа й един стол.
— Моля за извинение, ако съм прекалено придирчив.