По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Утре сутринта, щом чуя прогнозата за времето, ще реша какъв ще бъдеш. Но като гледам ония ниски облаци над хоризонта, сигурно предупреждението за буря едва ли ще бъде отменено.
— Дано прогнозата да е лоша. По този начин ще прекарам много по-дълго с теб. Даже можем отсега да уточним, че утре ще има лошо време.
— Нищо не можеш да уточняваш! Нали знаеш кой е босът тук.
Погледна го продължително в сините очи. Около тях имаше малки бръчици, като на човек, който често се смее. Несъзнателно вдигна ръка и го погали по бузата. После ръката й се плъзна по рамото му. Той грабна ръката й и започна да я гали.
— Ти си босът само когато сме на борда. Тук, на сушата, сме равни. Просто трябва да се опознаем по-отблизо, Сара. Утре ще стана рано и ще чуя прогнозата за времето. Ако не е благоприятна, ще дойда у вас.
Допирът му я възбуждаше. „Ако не престане да…“
— Мат… аз… — добре, ела. Може би даже да ми помогнеш. Загубихме много време. Ейнджи сигурно вече се е върнала от училище и…
— Как така сме го загубили? — Мат вдигна учудено вежди.
Тя се изчерви.
— Не, Мат, не е загубено. Само че, можех да свърша толкова неща.
— Мисля, че се досещам какво искаш да кажеш — наведе се и леко я целуна по устните. — Що се отнася до мене, аз се радвам за всяка минута, прекарана с тебе.
Затвори внимателно предната врата.
— Довиждане, Сара. И да караш внимателно!
В огледалото тя забеляза, че Мат дълго време гледа след нея, преди да се изгуби зад ъгъла.
— Той е нещо по-особено, Сара — установи Хелън и извади една тава от пещта.
Сара опита внимателно пълнежа от черешово сладко. Майка й й хвърли многозначителен поглед. Сара се засмя и вдигна рамене:
— Не мога да си обясня, как един човек може да дойде вкъщи и да ме изведе на пикник, след като предния ден съм го изгонила от борда?
— Този Мат Ейдриън изглежда знае какво иска. Поне така ми се струва — майка й бутна настрана тавата да изстива и взе полупразната чиния пред Сара. — Този пълнеж е предназначен за черешовия сладкиш.
— О, съжалявам, мамо. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не знам. Засега ми изяждаш пълнежа, ако дори само за момент те изпусна от поглед — Хелен вдигна предупредително дървената лъжица. — Добре. Можеш да ми помогнеш. Кажи ми, какви планове имаш по отношение на този мъж? Трябва да призная, че днес сутринта той много ме впечатли.
— Иска да работи с мен през целия сезон — Сара взе тестото и оформи от него триъгълник. След това сложи черешово сладко на месеното тесто и загърна краищата отгоре, като с вилицата изобрази някаква фигура.
— Ако времето утре се задържи, ще дойде тук — продължи тя колебливо.
— Доколкото схващам, той те посещава, понеже много му е харесало яденето на „Бети Лу“. — Майка й се усмихна многозначително и започна да разбива яйчен белтък в една паница.
— Мат настоява да купи „Бети“, мамо, и не мога да проумея, защо точно нея. Има толкова много лодки, които се предлагат за продан. Но той ще направи всичко да получи точно „Бети“. Наистина е готов на всичко.
— Как така на всичко? — Хелен прекъсна работата за момент и вдигна поглед.
— Ами… много работи — Сара сложи една порция пълнеж върху тестото.
— Много държи на моите кулинарни специалитети, така ли? А нещо друго?
— Не съм дете, мамо. По-добре разпитвай Ейнджи за училищните й проблеми. Аз сама ще реша моите — Сара отвори пещта и пъхна нова тава със сладки.
— За бога, никога няма да ти се меся — Хелен хвърли шумно приборите в умивалника.
— Само малко и съвсем дискретно, нали мамо?
Хелен се засмя и се обърна към масата.
— Надявам се, не ми се сърдиш. Искам да ти кажа само още едно нещо — за мене този мъж е нещо особено. Много е чаровен и изглежда изключително добре. Няма да имам нищо против, ако утре времето е лошо. Когато Ейнджи се върне от урока си по пиано, аз ще се погрижа за нея.
Желанието на Хелен се изпълни. На другата сутрин духаше студен вятър. Небето беше покрито с тъмни, сиви облаци, а морските вълни бяха огромни и разпенени. Целият бряг около Куус Бей беше покрит с мъгла, която придаваше на пейзажа тъжен и някак си траурен вид.
Сара стоеше във всекидневната и гледаше през прозореца. Мислеше си как ли изглежда пристанището в този момент. Сигурно нито една лодка нямаше да посмее излезе на риболов. Още един неуспешен ден. Един ден печалба, без ежедневната работа на борда. Сара прекара пръсти по облегалката на дивана.
— Мат днес ще се нуждае от малко повече време, като дойде тук — рече Хелен, пристъпвайки на прага.
В камината гореше буен огън и топлеше стаята.
— Така изглежда. Ейнджи току-що замина да хване училищния автобус. По това време вчера той беше тук.