Приказки за чудатите [bg]

От мрака изплувало огромно око, увиснало сред стена от зеленикава плът. Бил кит, който го приближавал бързо. Преди обаче да се сблъскат, китът се гмурнал надолу и изчезнал от погледа му. После, също така внезапно, краката на Джън опрели в нещо твърдо. Китът го бутал отдолу, издигайки го към повърхността. Двамата изскочили едновременно над водата. Джън се закашлял и изплюл нагълтаната вода. Някой от кораба му хвърлил въже. Джън го завързал около кръста си и докато го изтегляли • горе, чул кита да пее под него. В песента си му казвал: последвай ме.

Веднага щом се озовал на палубата Джън се озърнал и видял, че китът се отдалечава. Въпреки че треперел от студ и с мъка си поемал дъх, той намерил сили да извика: „Следвайте този кит!“

„Невероятният“ разперил платна и се понесъл в преследване. Гонили кита целия ден и нощта, като отбелязвали местоположението му по мъглата на издухвания въздух. Когато слънцето изгряло, видели на хоризонта остров — остров, който нямало на картата.

Можело да е само Кокоболо.

Литнали към него с бързината на вятъра и до края на деня това, което било точка на хоризонта, се уголемявало. Но нощта се спуснала, преди да успеят да го стигнат, и когато слънцето изгряло, островът отново бил точка на хоризонта.

— Прави точно както казват — отбелязал Джън. — Движи се.

Преследването продължило безуспешно още три дни. В края на всеки ден били примамливо близо до острова, който им се измъквал всяка нощ. А след това силен вятър ги тласнал към острова с невъобразима скорост и „Невероятният“ успял да го стигне и да спусне котва в пясъчна лагуна точно преди слънцето да опре в хоризонта.

Джън мечтаел за Кокоболо от месеци насам и позволил на тези мечти да преминат всякакви граници. Но реалността по нищо не напомняла представите му — нямало водопади от злато, нито планински склонове с рубинени дървета. Вместо това се виждали семпли хълмове, обрасли със зеленина, точно както десетките други острови, покрай които преминали. И най-разочароващото било, че нямало и следа от експедицията на баща му. Представял си как ще открие изхвърлен на пясъците полуразрушен кораб и ще зърне стареца, корабокрушенец от двайсет години, да го чака на брега, с цяра под ръка. Но вместо това виждали само снежнобели пясъци и палмови дървета.

Веднага щом хвърлили котва, Джън слязъл на брега, придружен от боцмана и малък отряд въоръжени моряци. Казал си, че е твърде рано да се разочарова, но след още няколко часа, през които търсили безуспешно Лиу Джъ или някакви следи от човешко присъствие, Джън бил по-разочарован отвсякога.

Притъмнявало. Готвели се да си устроят бивак, когато чули шумолене сред дърветата. Двойка ягуари изскочила от шубраците, котките спрели и надали ужасяващ рев.