Приказки за чудатите [bg]

„Не позволявай краката ти да обраснат с трева.“ Ето че най-сетне загадъчното пожелание, изказано от баща му преди толкова много години, придобило смисъл. Това било послание — при това закодирано послание. Баща му знаел, че ще се случи с Джън. Знаел го, защото същото се случило и с него. Двамата споделяли не само прилика в лицето, маниерите и походката — ами и този странен недъг.

„Ела да ме намериш — бил казал той. — Не позволявай краката ти да обраснат с трева!“

Лиу Джъ не тръгнал по следите на митично богатство. Заминал, за да открие цяр. И ако Джън се надявал някога да се отърве от тази злочестина и да заживее отново нормален живот, трябвало да изпълни обещанието, което дал на баща си.

Тази вечер, по време на вечеря, той обявил намерението си пред своето семейство.

— Отправям се на пътешествие, за да открия баща си — рекъл.

Роднините му били потресени. Напомнили му, че и други мореплаватели са тръгвали да го търсят, но безуспешно. Издирванията били финансирани от самия император, ала нито една експедиция не открила и следа от него. Нима той, който е само търговец и никога не е напускал безопасните морски пътища, наистина очаква да се справи по-добре от тях?

— Ще го направя, ще видите — отвърнал Джън. — Трябва само да намеря острова, който търсеше той.

— Никога няма да го откриеш, дори да си най-добрият навигатор в целия свят — заявила леля Си. — Как се надяваш да намериш място, което не съществува?

Джън си тръгнал, твърдо убеден, че семейството му греши. Островът съществувал и той знаел как да го намери — достатъчно било да спре да взема лекарството против сънуване и да остави на сънищата да го водят. Ако не се получи, ще се вслуша в песните на китовете!

Неговият боцман също се опитал да го разубеди.

Дори островът да съществува, рекъл той, всеки мореплавател, който го е виждал, твърдял, че не може да бъде посетен. Говорело се, че нощем се местел.

— Как ще акостираш на бряг, който бяга от теб? — попитал.

— Като си купя най-бързия кораб, който може да бъде построен — отвърнал Джън.

Той похарчил почти цялото си богатство за построяването на такъв кораб и го нарекъл „Невероятният“. Това начинание го довело до ръба на банкрута и се наложило да раздаде на екипажа облигации.

Жена му позеленяла от яд.

— Ще ни пратиш всички в приют за бедни! — креснала тя. — А аз ще трябва да пера, за да не гладуваме!

— Когато открия Кокоболо, ще си натъпча джобовете с рубини — обещал Джън. — Ще се върна по-богат, отколкото можем да мечтаем. Ще видиш!

„Невероятният“ отплавал. Говорело се, че Кокоболо лежи на югозапад от Цейлон в Индийския океан, но островът никога не бил виждан два пъти на едно и също място. Джън спрял да приема лекарствата срещу сънища и зачакал да получи наставления. А междувременно „Невероятният“ се носел към Цейлон.