Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
В книга II Царства 2; 14 Авенир казва на Йов: „Нека станат момците и се поборят пред нас“ — „Surgant pueri et ludant coram nobis“. Нареждат се по дванадесет момчета в два лагера, след което всички те се убиват помежду си, а мястото, където са загинали, получава име с героично звучене. Нас не ни интересува дали тази история е етимологическа сага, обясняваща географското название, или има реални исторически корени. По-важното за нас е, че гореописаното действие се нарича игра и никъде не се казва: „но това вече не е игра“. Преводът на ludant с играят е безупречен. На иврит е употребена формата sahaq, която има като основно значение „смея се“, други значения са „занимавам се на шега с нещо“, „танцувам“.48 Тук не става дума за поетична метафора, подобни битки са се възприемали като игра. A fortiori (още повече че — б.пр.) нямаме никакво основание да разглеждаме състезанието във всичките му форми (в това отношение гръцката култура не прави изключение)49 като понятие, различно от играта. Оттук можем да изведем още едно заключение. Ако категориите борба и игра не се разделят в древната култура, тогава уеднаквяването, срещано често в езика и литературата, на понятията лов и игра не се нуждае от по-задълбочено обяснение.
Думата plegen ни показва, че терминът игра може да се появи в сферата на церемониалното. За това свидетелстват ясно среднохоландските думи huweleec, huweleic, съвременните — huwelijk, feestelik, feest — „празник“, vechtelic, gevecht — „бой“, старофрисландската дума fyuchtleek, както и всички основни форми на корена leik, който вече споменахме и който корен е генерирал думата игра в скандинавските езици. Англосаксонската форма на този корен — lâc, lâcan, освен игра означава скачам, ритмично движение, пожертване, подарък в общия смисъл, проява на благосклонност, даже великодушие. Началото вероятно се намира в понятието тържествен жертвен танц — мнение, което съвпада с това на Грим.50 Това мнение се подкрепя най-вече от ecgalâc и sveorta-lâc — танц с шпаги.
За да приключим с езиковото разглеждане на понятието игра, ще трябва обобщено да разгледаме още някои приложения на думата игра в езика. Да започнем с употребата на думата играене в смисъл на свирене на музикални инструменти. Ние споменахме, че арабската дума ла’иба има такова значение. Същото значение има тя в някои европейски езици, по-точно германските, където от стари времена инструменталното изпълнителско изкуство се бележи с думата играене.51 От романските езици изглежда, че само френският притежава jouer и jeu в този смисъл,52 което може би показва известно германско влияние при формирането на понятието игра. В латински и гръцки думата игра няма такъв смисъл за разлика от някои славянски езици, където вероятно това е немско влияние. Това, че холандската дума speelman се употребява изключително в смисъл на музикант, не означава пряка връзка с думата игра; speelman отговаря на ioculator, jongleur, които думи ограничават нейното значение до поет-певец или музикант, или артист, играещ с ножове и топки.
Очевидно човешкият ум е склонен да включи музиката в сферата на играта. Музицирането съдържа и себе си почти всички формални признаци на играта; изпълнението е ограничено по място, може да се повтори, съществува ред, ритъм, смяна, а също така пренася слушателите и изпълнителите в свят извън „всекидневния“, изпълнен с чувство на радост, като даже тъжната музика предизвиква чувство на удоволствие и извисяване. Би било съвършено естествено, ако приемем всяка музика като игра. Като имаме предвид, че равенството игра — правене на музика не се употребява при пеене, а самото равенство се използва само в някои езици, можем да заключим, че връзката между игра и музикално майсторство се намира в бързото, сръчното, правилното движение на ръцете.
48
Septuaginta: Αναστητωσαν δή τά παιδαρια και παιξάτωσαν ενωπιον ήμων.
49
Нека споменем, че странните състезания между Тор и Локи при Утгардалоки, Гилфагининг, 95, се наричат с думата leika.
50
Deutsche Mythologie, ed. E. H. Meyer, I, Berlin, 1934, p. 256, Robert Stumpfl, Kultspiele der Germanen als Ursprung des Mittelalterlichen Dramas, Bonn, 1936, p. 122–123.
51
Съвременният фрисландски език прави разлика между детска игра — boartsje — и свирене на музикални инструменти — spylje-; последната дума очевидно е възприета от холандски.
52
В италиански се употребява думата sonare, а в испански tocar.