По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
— Ти си една малка и изключително сладка чаровница — притисна я нежно и я целуна по устните. — Нали знаеш — в началото те сметнах за празноглава тийнейджърка. Въпреки това, хлътнах още от първия път. Направо ми се размъти мозъкът. А ако знаех само, че пред мене е една зряла жена, която ще превърне мечтите ми в реалност…
— Мислех, че те интересува само „Бет“ — отговори несигурна Сара.
Целувките му я караха да тръпне от възбуда.
— Да, и все още ме интересува. Но преди всичко ти, скъпа. Повече от всичко на този свят.
Коленичиха върху мекия килим от мъх. Целувките му бяха дълги и страстни. Сара долепи тялото си до неговото. Желаеше го. Беше зарязала всички задръжки от досегашния си живот. Този мъж промени из основи нейния свят и самата нея.
Тялото й не се подчиняваше на мозъка. Сякаш има свои закони и тайни желания. Ръцете на Мат я караха да забрави всичко наоколо.
— Това не бих могъл да го изживея с никоя друга жена, Сара. Затова се върнах при тебе.
— Значи ли, че ще останеш тук през целия сезон и ще ми помагаш да ловим риба?
— Животът като помощник ми харесва много. Ако някой друг поиска да ми заеме мястото, просто ще го изхвърля през борда.
Като потвърждение, той я притисна още по-силно, монотонният шум на водопада и цветните отблясъци от слънчевите лъчи придаваха на сцената особен чар. Сара затвори очи. Щеше да се побърка от щастие.
— Дали да не преместя няколко скали и да ги подредя наоколо, за да не бъдем обезпокоявани? — обади се Мат.
Сара се засмя тихо.
— Това е резерват. Не се разрешават никакви промени на ландшафта. Освен това, има доста туристи, които се навъртат насам.
— Следващия път ще се погрижа за изкуствен водопад в някоя хотелска стая — докато говореше, си играеше с къдриците й.
— Хайде да си прибираме багажа и да вървим нататък, към „Златните водопади“. Непременно трябва да видим и тях! — погледна го въпросително.
— Добре. Ще видим и златото и среброто в един-единствен ден. Но нека след това да прекратим! Ще получа сърцебиене от толкова гледки. Мисля, че най-хубава е Демската градина, в която ние с тебе да сме Адам и Ева.
Сара се освободи от прегръдката му и взе кошницата за пикник.
— Да, но Адам и Ева са нямали подръка френско грозде и шоколадови сладкиши. Помисли за това!
„Златните водопади“ бяха навътре в гората, заобиколени от високи елхи и борове. През устремените към небето корони проникваха ярки слънчеви лъчи.
Сара се чувстваше неизказано щастлива в ръце на Мат. Как й се искаше да бъдат сами! Времето, прекарано с него, летеше прекалено бързо. Много се радваше, че се върна. Реши, че трябва да изживее пълноценно всяка секунда, каквото и да й струва това.
Ръка за ръка тръгнаха към колата. Мат носеше кошницата. Мъхестата покривка под краката им заглушаваше всякакъв шум от стъпки. Чуваше се само грохотът на водопада.
Обратното пътуване покрай Куус Ривър ги върна постепенно в реалността.
Мат беше протегнал ръка и си играеше с къдрите й.
— Ммм, косата ти ухае на хубаво. Също както първия път, когато те прегърнах.
— Тогава май че миришех на боя.
— Да, но освен това, на море и цветя. Странна и много сполучлива комбинация, която не се забравя. Мисля, че мога да те намеря със затворени очи в помещение, изпълнено с хора.
Сара си го представи, как ходи от човек на ги души. Не можа да сдържи смеха си.
— Какво впечатление ще направиш, ако миришеш всекиго по главата?
Мат й разроши отново къдриците.
— Ще кажа на всички каква хубава комбинация е миризмата на морски водорасли, парфюм и боя. Няма да мирясам, докато не те намеря. След това ще те взема на ръце и ще те целуна, както си знам.
Сара изведнъж кривна по някаква тиха улица, от двете страни, на която имаше големи дървета.
— Смятам да проверя, дали делата ти ще съвпаднат с думите.
— Може би — той се наведе и допря устни до рамото й. — Но не само косите ме привличат у тебе.
— Това, с което се занимаваш, не са косите ми. Толкова по-добре.
Сара спря колата и дръпна ръчната спирачка. После се облегна назад и го погледна:
— Рискуваш си живота, а и моя, като не ме оставяш да шофирам спокойно. Как така? Не си ли виждал табелката по градските автобуси „Не говорете с шофьора“?
Мат облегна ръката си на дръжката на вратата и сбърчи чело многозначително:
— Ти също искаше да ме прелъстиш. Но все пак съм доволен, че не си останала безразлична към целувките ми — слезе, обиколи колата и отвори нейната врата. — Вчера бях несръчен „моряк новобранец“. Днес съм „Големият Прелъстител“. Интересно, какво ли ще бъда утре? Може би една малка част от живота ти? Някой, на когото да разчиташ?