Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

А когато ни преподаваше за Кромуел? Как направил преврат и обезглавил краля, Чарлз I? Оливер Кромуел бил фанатичен религиозен пуритан и всъщност приличал на комунист. Веднага установил тоталитарна власт и забранил какво ли не на хората — затворил театрите, не разрешавал песни и танци, колел и бесел за най-малкото провинение. А когато монархията се възстановила с нов преврат и Чарлз II се завръща на власт след 12 години изгнание във Франция, той не тръгва да коли на свой ред победените си противници, макар че е бил син на заклания като петел Чарлз I. Защото не е търсил кърваво отмъщение и не е мислил за себе си, а за страната си. От историята на Великобритания, която ни преподаваше този американец, също знам за създаването на първия в света парламент. Още през 1215 г. група търговци и едри земевладелци — все заможни хора, но без синя кръв — тръгват на мирен поход срещу тогавашния крал, който си позволявал да разхищава и изобщо не се държал подобаващо на крал. Носели един дълъг свитък, Великата харта. В него пишело какво не се разрешава от днес нататък на краля — общо 63 точки условия и забрани. Кралят подписал, защото се нуждаел от парите на тези, които се опълчили срещу него, но те не си тръгнали, докато не учредили контролен орган от няколко души. Те трябвало да следят да не се отметне кралят, а кралят трябвало да се съветва с тях по важните държавни въпроси. И това е било още в началото на 13-ти век!

Мен са ме учили някога, на училище, че преди да паднем под турско, България била по-напред от Европа. Но как така? Имали ли сме парламент? Закони? Светско изкуство? Знам за иконите на Калоян и Десислава от Боянската църква, но нищо не знам за народа от оня период. Как са живели хората, как са се обличали, какви теми на разговор са имали? Пълна тъмница. Има описание на царски дворец в Търново. Ами може би народът е тънел в мизерия, а царят се е фукал с палат, защото не е имало кой да му свие перките, а придворните интелигенти са възхвалявали неговата самозабрава. А точно когато сме падали под турско робство, Джефри Чосър пише забавните „Кентърберийски разкази“, в които описва човек по човек външния вид и навиците на група от пилигрими (поклонници на свети мощи) и после те си разказват истории по пътя — къде шеговити, къде сериозни. Съвсем светски истории за любов, изневяра, подвизи и други такива. За какво сме си говорели ние, обикновените българи, по онова време, няма откъде да науча. Та такива работи знам от университета.