Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Да, разбира се — кимна Андрей, все още недоумявайки.
Как смята „набързо да прегледа“ такъв „сляп“ екземпляр, когато там всяка дума трябва да се разчита едва ли не буква по буква? За трийсет години мастилото от синьото индиго гадно се бе изтрило и избеляло, действително нечия грижлива ръка внимателно бе повтаряла особено нечетливите думи и дори цели фрази с химикалка по контура на буквите, но въпреки това бяха нужни големи усилия, за да се прочете текстът. Но за бившия адвокат Пинчук това очевидно беше обичайна работа, във всеки случай само след десетина минути той остави листовете на масата пред себе си и отново се зае с бирата.
— Ясно — каза той. — Имам към вас два въпроса. Първият: с какви срокове за изпълнение на работата разполагам? И вторият: с какви средства за заплащане на труда ми разполагате вие?
— Не е спешно. След две седмици летя за Щатите и ще остана там пет месеца, тоест до края на октомври и без това няма да съм в Москва. Да речем… ако срокът е краят на октомври колко ще ми струва?
— Ако е до края на октомври, няма да е скъпо — разсмя се Пинчук. — Колкото по-кратки са сроковете, толкова по-скъпо излиза, това е естествено, а щом срокът е толкова дълъг, е значително по-евтино.
Той каза сумата, която се видя на Андрей напълно приемлива.
— И какво ще получа аз срещу тези пари?
— Срещу тези пари ще получите всички сведения, които е възможно да се съберат за свидетелката Шляхтина, както и списък на лицата, притежаващи някаква информация във връзка с въпросното дело, техните имена, адреси, телефони, месторабота и така нататък. Освен това срещу тези пари ще получите моята собствена аналитична справка, написана според резултатите от проучването на материалите от архивното наказателно дело. Ако искате още нещо, кажете сега, за да нямаме недоразумения по-късно.
— Честно казано, не знам какво друго мога да искам — призна Андрей. — Нямам опит в подобни неща, дори още не мога да си представя какви сведения са ми наистина необходими и какви изобщо няма да ми свършат работа.
— Тогава ще трябва да се доверите на моя собствен опит.
— Вършили ли сте вече подобна работа за някого?
— Дори по-често, отколкото можете да си представите — уклончиво отговори Виктор Албертович и прибра очилата си за четене в скъп калъф „Роденщок“. — Несправедливост в правосъдието е съществувала винаги, просто не при всички режими има възможност да я разобличиш. При предишния режим нямаше такава възможност, затова пък сега огромен брой хора се опитват да възстановят справедливостта, нарушена преди много години. Моля да ме извините. — Той придърпа сметката, донесена от сервитьора. — Сам ще си платя бирата.
Андрей мълчаливо кимна и остави на масата парите за трите чашки кафе, които бе изпил. Разбраха се да се видят на другия ден, Пинчук да донесе договора за извършване на услугата, а Мусатов — първата част от договорената сума за неговата работа.
След две седмици Андрей Мусатов отлетя за САЩ. Преди отпътуването му имаше много суетня, консултации, подготвителни работи, освен това той всяка вечер ходеше на ускорени курсове по английски за напреднали, за да упражнява разговорния си език, и чак в самолета си спомни, че Наташа още му се сърди. Виж ти, вместо планираните от него две седмици сръдня, обидата й се бе проточила почти цял месец. А може би беше за добро? Пет месеца са доста дълъг период и когато той се върне, ще може да започне нов етап в личния си живот. Защото, щом направи такава дандания, задето го била чакала само една вечер, Наташа определено не би го чакала цели пет месеца.
Глава 2
Привет, пак съм аз, участъковият милиционер — капитан Игор Дорошин. И отново ни в клин, ни в ръкав ме избива на поезия, защото, когато се наканих да обясня как започна цялата тази история, се сетих за известните още от училищната програма стихове на класика: „Да бяхте знаели какъв боклук поражда стихове без срам…“ Е, моята работа, разбира се, е твърде далеч от поезията, тя дори е повече от прозаична, но пак ми се случва да се сблъсквам със случаи, при които, осмисляйки края на историята, се сещаш с какво е започнала тя и просто не можеш да се начудиш! Как стават тези работи? Та нали на пръв поглед нищо не предвещаваше…
А всичко започна (лично за мен) в деня, когато седях в апартамента на Капитолина Никифоровна Гарбузюк, осемдесет и тригодишна старица, държах ръката й, от време на време й поднасях лекарство точно според предписанията на лекаря от „Бърза помощ“, който вече си бе отишъл, и бавно кипвах от яд. Ядът ми беше доста голям, защото се ядосвах едновременно в три направления. Първият обект на моя праведен гняв бяха две негодници, които, представяйки се за служителки на социалните служби, обикаляха жилищата на самотни пенсионери, нагло лъжеха нещо за преразглеждане на пенсиите (естествено за тяхното увеличаване), искаха от хората да преброят някакви пари, да подпишат нещо, след което мирно си тръгваха, а не след дълго пенсионерите откриваха, че всичките им спестявания са изчезнали. Начините за измама са много и всички те са добре и отдавна известни — не минава и седмица, и по телевизията в различни криминални и новинарски предавания разказват за това, но въпреки всичко старците се хващат. Вторият обект на яда ми бях самият аз, тъй като измамен на моята територия старец означава пряко мое недоглеждане. Защото ето вече поне две години периодично обяснявам на моите пенсионери едно друго и всяко тримесечие лично пиша нещо като „инструкция — напомняне“, разпечатвам я от собствения си компютър, а после със собствени пари правя около двеста ксерокопия и ги разнасям по жилищата на самотните пенсионери. В смисъл, имайте предвид, че има мошеници, които идват, престорват се на еди-какви си, използват еди-какви си претексти, казват и правят еди-какво си и еди-що си, така че в никакъв случай не им отваряйте, а отворите ли им, не вярвайте на нито една тяхна дума. Ако ли пък са много убедителни и правдоподобни и на вас ужасно ви се иска да повярвате, направете си труда, наберете моя телефонен номер (всички номера, включително домашният, са изписани) и ме извикайте. До десет минути аз ще пристигна и ще се ориентирам в нещата лично. Но защо, защо моите дядовци и бабички не ме слушат?!