Капан за мишки

Ето защо трети обект на моите негативни емоции бяха, колкото и да е печално, въпросните непослушни пенсионери. Само този ден в моя район бяха „метнали“ цели двама — Михаил Йосифович Бурдейн и Капитолина Никифоровна Гарбузюк, но при стария Бурдейн веднага бяха дотърчали войнствено настроените син и снаха с двете си големи деца, а баба Капа е съвсем самотна, никой няма да дойде при нея, така че първите часове след стреса и сърдечния пристъп тя прекарва в моята компания.

— Игорьочек, сине — разкаяно мълви Капитолина Никифоровна, — как може така, а? Ами че аз без нищо останах, а едва вчера си взех пенсията. Сега с какво ще живея?

Е, проблемът за мен не е точно в това: ще й оставя пари — колкото е „изгубената“ й пенсия, дори малко повече, защото й предстоят допълнителни разходи за лекарства.

— Ще ги издирваш ли сега? — пита тя с надежда.

— Ще ги издирвам — уверено лъжа аз.

Лъжа, защото едва ли ще тръгна да издирвам мошеничките. Това не е моя работа, аз не съм детектив, а просто участъков милиционер. Задачата ми е да направя така, че хората, живеещи на моята територия, да не стават жертви на престъпления, в частност на такива нагли афери. Защото знайно е, че задачата на участъковия е на първо място да осъществява профилактика, предотвратяване на престъпленията, а не тяхното разкриване.

— А ще ги намериш ли? — с все същата неоснователна надежда продължава да пита бабичката.

— Ще се постарая, Капитолина Никифоровна. А вие четете ли листовките, които ви нося?