Капан за мишки

— Говориш така, сякаш си стопроцентово сигурен, че той не е бил луд — прекъсна го Андрей. — Ами ако все пак е бил? Ако не е обичал мама, камо ли пък мен, защото човек който убива и насилва чужди деца, не може да обича своите собствени.

— Боже мой, каква глупост! Каква глупост! Хиляди, милиони убийци отнемат чужд живот, при което си остават любящи деца, съпрузи и родители, та това е азбучна истина! Но това е друга тема… — Мусатов тръсна глава. — Отклонихме се. Ето какво искам да ти кажа: на теб ти е нужен човек, когото можеш да наречеш баща. Ти през цялото време държа това място незаето, защото твоето подсъзнание е знаело: или Личко, или никой. С онзи багаж от информация, която имахме доскоро, някак не ти се е искало да наричаш Олег Личко баща, нали така?

— То се знае — избъбри Андрей, — никак не е приятно, нали?

— Твоето подсъзнание иска да каже: „Татко!“, при което да изпитва радост, гордост, щастие, любов. Разбираш ли? Това е нормално желание на нормален човек, заложено у нас от природата. Защото природата е предопределила да обичаме родителите си и ако поради някакви причини не можем да го правим, ние страдаме. Едни повече, други по-малко, едни явно, други скришом, но всички страдаме. Докато смяташ, че Олег Личко е убиец и насилник, ти не ще можеш да изпитваш никакви положителни емоции, наричайки го татко. Съгласен ли си?

— Ами…

— Но без да изясниш нещата, просто вярвайки на думите на доктор Юркунс, ти оставяш място за съмнения и пак няма да можеш да мислиш за Личко като за баща и да изпитваш радост и гордост от това. Нали го знаеш онзи стар виц: той ли е откраднал, от него ли са откраднали, ама имаше нещо такова. Ако се изясни, че докторът греши и Личко е бил престъпник, ти няма да се почувстваш по-зле, защото и бездруго живееш с тази мисъл вече много години. Но има шанс докторът да е прав. И тогава незаетото място ще се окаже запълнено. И всяко нещо ще намери мястото си, и ще стане така, както го иска природата. В душата ти ще се появи образът на баща, когото ти ще обичаш и уважаваш, па макар той да не е между живите. Имай предвид, делението на хората на живи и мъртви е функция на съзнанието. Подсъзнанието не приема това деление, на него му е все едно дали един човек е умрял, или е жив, то вижда образа и или се радва, или негодува. Ти имаш шанс да дадеш на душата си радост, от която си бил лишен трийсет години. Сега разбираш ли за какво говоря?