Капан за мишки

Той равнодушно огледа съдържанието на хладилника, като същевременно се съсредоточи, за да прецени дали е достатъчно гладен, за да се захваща с приготвянето на нещо сериозно, или може да мине със сандвич и чай. В хладилника имаше кашкавал и масло, но не и хляб в шкафа, така че номера със сандвича май нямаше да мине. За сметка на това в същия този шкаф той откри разнообразни, според него неставащи за ядене продукти — трици и други съдържащи целулоза, купувани от Наташа, която имаше трепетно отношение към всякакви идеи за пречистване на организма, и макарони „Макфа“, които той предпочиташе и можеше да яде по всяко време на денонощието.

Младостта на Андрей Мусатов бе минала на границата на осемдесетте и деветдесетте години, когато неговият израстващ организъм постоянно се нуждаеше от солидна храна, а щандовете на магазините можеха да задоволят с асортимента си само хора, които спазваха полугладна диета. Но макарони можеха да се купят винаги, така че в домакинството на Ксения Георгиевна момчето се научи да ги обича и употребява във всякакъв вид: с масло, със захар, с кашкавал, с кьопоолу, със задушени домати, с извара и дори със сос, който той правеше от концентрирани бульони. След години, когато вече имаше изобилие от продукти, той остана верен на любовта си към макароните, методично изпробва всички видове и спря окончателния си избор на „Макфа“. Андрей обичаше, особено когато беше в лошо настроение, да хапне добре преди лягане и обикновено сутринта, заставайки на кантара, ясно виждаше резултатите от преяждането на нервна почва, но кой знае защо, след две-три солидни порции макарони не се случваше нищо особено. Дали собствената му обмяна на веществата притежаваше тази особеност, дали пък я имаше този вид макарони — той не знаеше, но се радваше, че може неконтролируемо и с удоволствие да се тъпче късно вечер. В тези макарони го привличаше и друго: те не се разваряваха, колкото и да ги вариш, а това има значение за мъж, който не умее, както правят много жени, да стои над котлона и изобщо да се мотае с часове в кухнята. Той слагаше тенджерата на котлона и отиваше в хола, където се заплесваше в някоя книга, телефонен разговор или телевизионно предаване, а понякога и в размисли за геополитическите проблеми и световната икономика. Бившата му съпруга с която Андрей се бе развел преди година, ужасно се ядосваше от тази неразбираема за нея негова обич към макароните от определен вид, защото купуваше продуктите винаги набързо и припряно, без да гледа етикетите, а той отказваше да яде макарони от друга марка и сърдито мърмореше — в смисъл толкова ли й е трудно да запомни, че той обича „Макфа“… По принцип Андрей Мусатов не беше много капризен, ядеше каквото му дадат и пиеше каквото му налеят, относителната финансова свобода го бе споходила преди няколко години, а преди това той, както повечето хора, броеше рублите, умееше да пести и се задоволяваше с малко. Но имаше неща, към които изпитваше стабилна привързаност и нямаше намерение да й изневерява: трябваше ли да се придвижва между Москва и Санкт Петербург, правеше го само с влак; използваше ли бележници, техните листове трябваше да бъдат само карирани, а не чисто бели или с широки редове; купуваше ли макарони, те бяха само от любимия му вид. Нямаше никакви други принципни предпочитания.