Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Сам съм си виновен — отвърна ядосано, — направих сума ти грешки, сега преработвам всичко наново. В отвратително настроение съм, главата ми е пълна с глупости, така че това ми се отрази на работата.
Болотов приближи и седна до съседното бюро, като се обърна така, че да вижда екрана на компютъра, на който работеше Андрей.
— Проблеми ли имате, Андрей Константинович?
— Проблеми — въздъхна той. — Между другото, може ли да се посъветвам с вас? Нужен ми е частен детектив, дали бихте ми препоръчали някого?
— Нещо свързано с личния ви живот ли? — хвърли му разбиращ поглед Болотов. — Дамата на сърцето ви причинява тревоги с поведението си? Или може би ви тормози бившата съпруга?
— Не, с бившата съпруга всичко е наред — усмихна се Андрей. — И с дамата на сърцето — също. Нужен ми е човек, който разбира от минали събития, и то доста отдавнашни. Средата на седемдесетте години. Сигурно трябва да се работи с архиви или нещо друго… С една дума, не знам.
— А може ли по-подробно?
— Имам съдебно постановление по едно дело, според което един човек е бил признат за невменяем и е бил изпратен на принудително лечение. Има обаче основания да се предполага, че една от свидетелките не е казала истината. Трябва да издиря тази жена и да науча за нея колкото може повече. Това възможно ли е?
— Защо не? — сви рамене Болотов. — Всичко е възможно, ако се действа правилно. Нужен ви е човек, който има достъп до архивите на съда. В архива се намира наказателното дело, в делото са всички протоколи от разпити, а във всеки протокол фигурират паспортните данни на свидетеля, неговата месторабота, адрес и много друга полезна информация. В кой съд се е гледало делото?
— В кой съд ли? Ха, един господ знае! — Андрей извади от джоба си сгънатите на четири листове, дадени му от Юркунс, разгъна ги и прегледа първата страница. — А, ето, тук е написано. В Московския градски съд.
— Напълно реално. Ако съдът не е бил московски, тогава щеше да е по-сложно, а тук ще ви подбера подходящ човек, ако сте готов да платите.
— Естествено — кимна Андрей. — Непременно трябва да си изясня тези неща, защото… нали виждате, това моето днес не е работа, а пълна излагация. Главата ми е ангажирана с глупости.
— Това толкова силно ли ви безпокои?
— Много силно.
— За някой ваш близък ли става дума?
Андрей помълча, преценявайки дали да каже на Болотов истината, или да измисли някаква правдоподобна лъжа. Реши да не лъже. Нямаше смисъл: ако Болотов го свърже със свой познат детектив, пак ще научи истината, но Андрей вече ще бъде за него лъжец и той повече няма да му има доверие. А това хубаво ли е — да изгубиш доверието на ръководителя на службата за безопасност във фирмата? После ще си имаш неприятности.
— Става дума за първия съпруг на майка ми.
Това беше чистата истина. Макар и не цялата.
— Ясно. Ще помисля какво можем да направим.
Андрей Мусатов приключи с оправянето на грешките към десет вечерта и преди да си тръгне от службата, звънна на Наташа.
— Ама къде си ти изобщо? — капризно проточи момичето. — Докога ще те чакам?
— Не е нужно да ме чакаш специално, на работа съм. А ти къде си?
— А аз между другото съм у вас. Седя тук като глупачка, а теб те няма.
— Защо не се обади, щях да ти кажа, че ще се прибера късно.
— Защото исках да бъде изненада.
„Не е нужно — каза си той мислено, — не ми трябват изненади. Достатъчно ми е това, което се случи. И ти засега не ми трябваш. Искам да си остана сам вкъщи. Къде да те дяна, съкровище мое?“
— Наталия, много съм уморен и едва ли ще бъда приятна компания. Още повече че прекарах нощта във влака, а нали знаеш, че не мога да спя във влак.
— Ами защо толкова упорито пътуваш с влак, а не със самолет? Не, аз просто не те разбирам. Със самолет е много по-бързо, пък и ще спиш нормално.
Вероятно със самолет наистина щеше да е по-добре, но Андрей беше свикнал да пътува от Москва до Питер и обратно с влак. Най-вече защото питерският апартамент, в който се бяха преместили преди тринайсет години, се намираше на улица „Въстание“, точно срещу Московската гара, и беше толкова съблазнително, щом слезеш от вагона, след седем минути да се озовеш вкъщи! А докато стигнеш у дома от Пулково… А и в Москва до Шереметево не му беше близо.
— Постъпвам, както ми е удобно — отговори хладно.