Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
След като огледа асортимента на продуктите, Андрей решително извади пакет от любимите си макарони и сложи на печката тенджера с вода. Докато вечерята се готвеше, той се преоблече и дори успя с половин ухо да чуе вечерните новини. Лапайки лакомо макароните с масло и кашкавал, той по навик се потопи първо в спомените си за детството, после в мисли за майка си, които напълно естествено го доведоха (за кой ли път през този ден!) до мислите за Олег Петрович Личко. Костя е прав, трябва да се постарае да си изясни кое как е било и да приключи въпроса окончателно. Да се надяваме, че Болотов ще намери кадърен специалист, който ще може да помогне.
Той вече спеше дълбоко, когато се обади Наташа. Има такива жени, които колкото са по-обидени, толкова по-често и неуместно ти се обаждат по телефона. Ако се съдеше по музиката и оживените гласове, които се чуваха, тя „потушаваше“ обидата си на място далеч не тихо и скучно.
— Искам да те успокоя, та да не се тревожиш за мен — заяви тя предизвикателно, — прекарвам си чудесно.
— Радвам се за теб — сънено промърмори Андрей. — Бъди добро момиче, дръж се прилично, не разговаряй с чужди мъже и ако обичаш, остави ме да поспя.
След като разговорът приключи, той със затворени очи напипа шнура на телефона и с ловко движение го дръпна от апарата. После протегна ръка към мобилния телефон на нощното шкафче и също без да го поглежда, натисна копчето за изключване. Защо, защо всички красиви момичета са толкова своенравни?
— Фамилното му име е Пинчук, можете да го наричате Виктор Албертович, ето телефоните — с тези думи Болотов сложи пред Андрей твърдия правоъгълник на визитната картичка. — Очаква да му се обадите. Аз говорих с него, обясних му проблема ви, готов е да се заеме с него. Сам ще ви каже тарифата си.
— Благодаря.
Информацията на визитката беше минимална — само името, фамилията, електронният адрес и два телефонни номера. Нито име на агенция, нито адрес на офис. Скромничко. Но на Андрей му беше все едно, този Пинчук с изисканото бащино име можеше да бъде дори самоук единак, стига да му свършеше работа.
Той набра номера на единия от посочените телефони, обади се съвсем млад женски глас, който съобщи, че в момента Виктор Албертович отсъства, но може да бъде намерен на мобилния си телефон. Андрей определи говорещата като момиче на деветнайсет-двайсет години и скептично си помисли, че Болотов му е намерил специалист най-малкото съмнителен. Щом има толкова млада приятелка или дори съпруга, тогава или самият той е още хлапак с жълто около устата и едва ли има нужните умения, или е сладострастник на средна възраст, който съживява уморената си и често непослушна плът със свежи младички тела, което никак не го издигаше в очите на Мусатов. Кой знае защо, и през ум не му мина, че момичето може да е дъщеря на Виктор Албертович Пинчук. А беше точно така.
Разбраха се да се срещнат в тихо ресторантче на Булевардното колело. Пинчук бе отишъл малко по-рано и когато Андрей приближи до масата, вече с явно удоволствие отпиваше тъмна бира от висока халба. Нисичък, пълен, с редки косици и огромна брадавица до дясната ноздра, Пинчук незнайно защо пробуди у Андрей асоциация с някакъв мошеник, така че в първия момент дори помисли да се откаже от услугите му. В смисъл, извинете, но обстоятелствата се промениха, не се нуждая от нищо, не ми се сърдете, че ви обезпокоих напразно. Но навикът му да довежда нещата докрай надви и той реши като начало поне да поговори с частния детектив, препоръчан му от Болотов.
Андрей разказва дълго и обстойно, а Виктор Албертович слушаше и от време на време си записваше нещо в дебел бележник с кожена подвързия.
— Копието на постановлението у вас ли е? — попита той, когато Андрей свърши.
— Да. — Мусатов му подаде тънките, вече доста похабени листове. — Наистина се чете доста трудно.
— Нищо — позасмя се Пинчук. — Свикнал съм. — И като улови учудения поглед на Андрей, поясни: — Аз не съм бивш милиционер, а адвокат. И навремето съм прочел безброй точно такива присъди и постановления на цигарена хартия. Ако позволите, ще го прегледам набързо.