Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
— Не бързайте — отвърна той с лека усмивка, — животът в Тройенфелз не е много приятен за млади момичета.
Ведра усмивка заигра по устните на Гризелдис.
— О, животът навсякъде е хубав, стига да можеш да го забележиш, а на мен това всякога ми се е удавало.
— Може би защото винаги сте живели на слънчева светлина, а тук е мрак — каза той невесело.
Тя не сваляше очи от него, макар че сърцето й биеше до пръсване.
— В болничната стая на баща ми имаше малко слънце. Той беше сломен и аз трябваше да повдигам духа му. В ордена „Св. Мария“ жените смятаха, че за тях животът е празен и скучен, без слънце. Аз ги убедих, че има светлина. Старият манастир беше забележителен, но замъкът Тройенфелз е изумителен. Тук съм като омагьосана.
На граф Харо се стори, че до това младо създание по-леко се диша. С болка си спомни времето, когато гледаше на живота с нейните очи. Той сподави една глуха въздишка.
— Ще се радвам, ако се чувствате добре. Дъщеря ми се нуждае повече от весела другарка, колкото от строга възпитателка.
Гризелдис с любов се наведе над малкото момиче, което я бе хванало за ръка и подскачаше ту на един, ту на друг крак.
— Убедена съм, че новата работа ще ми се удаде господин граф. Всичките си сили ще посветя на госпожица Гилда.
Той кимна с глава.
— Първо се постарайте да привикнете с моята дъщеря. Струва ми се, вече спечелихте сърцето й. Тя само за вас ми говори.
Гилда увисна на ръката на Гризелдис.
— Татко няма нищо против да те наричам Гризелдис и да ти говоря на „ти“, ако позволяваш — каза й радостно детето.
Гризелдис сложи ръка на рамото й.
— Надявам се, че ще станем добри приятелки, контеса Гилда.
— Щом позволявате на Гилда да ви нарича по име, няма смисъл тази титла пред нейното. Тя е още дете и много държи да ви чувства близка. Вие трябва да се грижите като майка за нея. Ще имате нейното уважение, ако спечелите любовта и доверието й.
— О, аз с удоволствие бих се отказала от уважението, но да я възпитавам с любов. С любов всичко се постига.
Той я погледна удивен.
— С любов всичко се постига…
Тия думи прозвучаха с такава увереност от устата на това младо момиче.
— Мога ли да ви напомня за чая? — отекна рязко и твърдо гласът на Беата.
Граф Харо улови неприязнения поглед на Беата, насочен към Гризелдис.
Какво означава този поглед?
На графа му се стори, че трябва да защити момичето от този поглед. Излезе една стъпка напред и застана между Гризелдис и Беата. И за пръв път той ясно почувства, че контесата го отблъсква със своята неприкрита злоба. Досега бе потискал чувството си на отвращение. Той бавно се отправи към масата. Гилда държеше ръката на новата си възпитателка и не се откъсваше от нея.
Контеса Беата посочи един стол на Гризелдис.
— Моля седнете, госпожице Фон Ронах. Днес можете да пиете чая си с нас. Дали и занапред ще се храните с нас, това графът ще реши — каза тя учтиво, но с тон, който като с ледена вода обля Гризелдис.
Граф Харо я погледна, неприятно изненадан.
— Разбира се, Беата, госпожица Фон Ронах ще се храни с нас.
Контесата прехапа устни, но направи голямо усилие да се сдържи.
— Прощавай, Харо, но мадмоазел Пердюноар, нейната предшественичка, не се хранеше с нас.
Граф Харо видя, че устните на Гризелдис леко потрепериха, светлите й очи се сведоха в мъчително смущение. Той сметна за обидна нетактичност Беата да поставя този въпрос в присъствието на Гризелдис.
— Ти знаеш защо мадмоазел Пердюноар бе мерена с друга мярка. Преди няколко дни стана дума за това. Искам възпитателката на моята дъщеря да бъде член на нашата фамилия. Гилда е достатъчно голяма, за да обядва с нас, естествено е и нейната възпитателка да не прави изключение. Извинете, госпожице Фон Ронах, че във ваше присъствие обсъждаме този въпрос.
Гризелдис го погледна с благодарност. И той в миг съобрази, че е упрекнал Беата. Лицето й беше сбърчено, очите — сведени.
Графът бързо отклони разговора.
— И така въпросът с решен, мила Беата, според твоето желание. И на теб ще бъде приятно да виждаш един весел човек на масата. Сега мога да ви предложа по чаша чай.
С това всичко се изглади, но Беата почувства своето поражение и неприязънта й се превърна в смъртна омраза.
Само Гилда нарушаваше мъчителните паузи с неспирното си чуруликане.
Тя подложи Гризелдис на истински изпит: чете ли жълти романи, ще й вика ли: „Гилда, много бърбориш“: цапа ли клепачите си с черен молив; вярва ли в духове и призраци.
Гризелдис се смееше от сърце на тези въпроси. Обеща, че няма да чете в присъствието на Гилда; не се гримира, не вярва в духове, а само в Бога и ангелите.