По мъж така не съм копняла
- Автор: Бийман Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По мъж така не съм копняла». Краткое содержание книги:
Мат сложи ръката си върху нейната, хванала скоростния лост.
— Ти обичаш ръчната изработка, нали?
— А ти, да не би да не обичаш?
Взе ръката й и я целуна.
— Има много хора, които харесват ръчната изработка. Но аз понякога предпочитам самите ръце.
— Хей, пречиш ми да шофирам!
Дръпна ръката си, макар че й харесваше. Няма нужда да вършат глупости. От опит знаеше, че близостта му е способна да я извади от равновесие.
— Добре, оставям те на мира… поне за този момент.
Пътуваха покрай ниви, гористи хълмове и край долини.
— Мат, затвори си очите за момент! Ще има изненада — Сара изви кормилото и отби колата по тесен черен път.
— За колко време? Имай предвид, че се нуждая да гледам.
— Една минута.
Чуваше се как клоните на околните храсти драска вратите на колата. Машината непрекъснато се друсаше и пропадаше в дълбоките коловози. Накрая Сара спря, си мотора и дръпна ръчната спирачка.
— Можеш да отвориш очи. Вземи кошницата и ме следвай!
Вятърът свистеше в гъстия храсталак. Наоколо летяха многобройни птици. Повървяха около четвърт миля. Сара се спря и каза:
— Сега ще оставиш кошницата и ще затвориш отново очи. Аз ще те водя.
Мат хвана малката й ръка и я последва със затворени очи. Накрая тя спря и го побутна да се обърне.
— Внимание! — Сара стоеше зад него и той чуваше дъха й. — Това е моето сребро, Мат.
Мат отвори очи.
Пред тях имаше голяма скала. Наоколо растеше папрат, а отстрани се издигаха високи борове и секвои. От ръба на скалата надолу се спускаше водата на буен поток, струята падаше в пропастта. Милиони водици изпълваха въздуха и блестяха във всички цветове на дъгата.
Сара обви ръце около кръста му и се засмя:
— Моят сребърен водопад! Това е „Силвър Фолс“, а половин миля по-нататък ще видим и златото.
Мат хвана ръцете й. Гледката наистина беше изумителна.
— Великолепно е, Сара! Направо е неповторимо! Наистина ли се казва „Сребърния водопад“?
— Да. Ела, ще седнем на онази скала. Докато обядваме, ще се наслаждаваме на гледката.
Мат взе кошницата и я последва. Скалата беше стоплена от слънчевите лъчи.
— Всичко изглежда като сън.
Сара отвори кошницата и разстла червена карирана покривка. След това си взе един сандвич.
— Но е реалност. Можеш, ако искаш, да се покатериш на скалата и да скочиш оттам в езерото долу. Чудесно е за плуване.
— Не, благодаря. По-добре да хапнем. Майка ти е подготвила всичко с такова старание.
— Тя, изглежда, прие нашия пикник с голям ентусиазъм.
— Ние с нея си поговорихме сериозно, докато ти се обличаше.
Сара наля портокалов сок от термоса и го опита.
— Какво искаш да кажеш с това?
— С кое?
— Че сте си поговорили „сериозно“ — ти и майка ми.
Мат се нахвърли лакомо на сандвичите с шунка и само вдигна рамене. „Как е възможно да изглежда толкова добре, даже когато яде?“ — мислеше си Сара, докато сгъваше една ленена салфетка.
— Можеш да вярваш само на половината от това, което ти разказва майка ми — подаде му чаша сок. — За да преглъщаш по-лесно. Между другото, нея пък я предупредих да вярва само на една четвърт от твоите приказки.
Той отпи замислено от машата си.
— Не искам да те държа в напрежение, любима. Разговаряхме за твоето детство, за „Бет“, за Ейнджи, риболова и за брака ти с Грег — взе си още един сандвич и примижа от удоволствие.
Сара скочи. Беше вбесена…
— Вие двамата… ти…! Какво те засягат моят живот и бившият ми брак? Не знам кой от двамата ме ядосва повече.
Обърна му разгневена гръб и се загледа нанякъде. Мат стана и я докосна нежно по раменете.
— Сара, не съм казал нищо, с което да те изложа. Майка ти е много загрижена за тебе. Мисля, че би ме убила с лопатата си за охлюви, ако научи, че съм те обидил дори с една дума. Наистина много държи на теб.
Помисли и продължи сериозно:
— Познавам малко жени като нея, Сара. Възхищавам се от спокойствието и увереността, с която се справя с всички проблеми. А ги има доста. Повечето й грижи около тебе — живееш твърде опасен живот, Сара, а тя те обича прекалено много.
— И това всичкото го научи за четвърт час?
— Майка ти е чудесен човек, Сара. Имам достатъчно опит, за да го твърдя, повярвай ми! — обърна я към себе си и я накара да го погледне. — Рядко греша, когато преценявам някой човек. Ти си един от редките случаи.
— Да не би да смяташ, че си сгрешил с мен? Какво значи това, Мат? — тя се втренчи в него, като се опитваше да подреди обърканите си мисли.