Капан за мишки

— Но тук въпросът е съвсем друг!

— Същият е, Андрюша, съвсем същият. Замислял ли си се някога, че открай време ме наричаш Костя, а не татко?

— А ти обиждаше ли се?

— Не, не става дума за това. Сега въпросът е защо не ме наричаше татко. Можеш ли да отговориш — защо?

— Защото знаех, че не си ми баща. Бях на девет години, когато ти влезе в нашето семейство. Вече всичко разбирах, знаех и от къде се вземат децата…

— Не, Андрюшенка, това го разправяй на себе си, не на мен. Ти пак тикаш проблема към дълбокото, вместо да се изправиш лице в лице срещу него. Ако едно дете иска да има баща като всички, ако му харесва избраникът на майка му, тогава няма нищо по-естествено от това да нарича този човек татко. Нещо повече, детето изпитва невероятна наслада, задето може да произнася на глас тази дума, обръщайки се към конкретния мъж. Ти си искал да имаш баща, това е предопределено на генетично ниво и старият психиатър ти е обяснил всичко по този въпрос. И аз ти харесвах, инак помежду ни нямаше да се установят отношенията, които имаме. Е, но защо никога не си ме наричал татко?

— Не знам — сви рамене Андрей, докато наливаше вряла вода в чашите, — не те наричах и толкова. Какво значение има?

— Огромно. Това означава, че още в детството си, още на твоите девет години, ти подсъзнателно си искал да наричаш татко само своя роден баща, биологичния. Онзи, от когото те е родила майка ти.

— Ама престани, Костя! Та какво съм можел да разбирам на девет години! Какво подсъзнание? От къде ще се вземе то у деветгодишно хлапе?

— Не говори глупости. Ти си превъзходен инженер, специалист по нефтени сонди, не споря, но по психология си — ще прощаваш — пълен профан. Дори е смешно да те слуша човек. Подсъзнанието се оформя дори преди съзнанието, в него е фиксирано всичко, което е ставало с теб още когато си се намирал в майчината утроба, това е доказано от науката. Фиксирана е и силната, страстна и нежна любов на майка ти към твоя баща, както и начинът, по който тя го е уважавала, боготворяла, нейното възхищение от него също е фиксирано там, макар че ти естествено не го осъзнаваш. Именно затова твоето подсъзнание не ти е позволявало да ме наричаш татко. Думата „татко“ е била предназначена само за него, за онзи другия, когото ти не си спомняш, защото си бил прекалено малък, когато той е изчезнал от живота ти. Няма го в паметта ти, но го има в твоето подсъзнание, защото си живял до него цяла година и половина. И той те е обичал, носил те е на ръце, целувал те е, приспивал те е, дундуркал те е, сменял ти е пелените. Онова, което са ти разказвали официално за баща ти, имам предвид, че си се родил от неузаконен брак, че той се е разделил с майка ти още преди да се родиш, не ти е давало основание да го мразиш. До седемнайсетата си година ти не беше чувал за него нищо лошо. За сметка на това в подсъзнанието ти стабилно се е запечатала и любовта на майка ти към баща ти, и неговата любов към нея, и неговата любов към теб.