Приказки за чудатите [bg]

Кокоболо

Като малко момче Джън обожавал баща си. Това било в древен Китай, по време на управлението на Кублай хан, много преди Европа да властва над моретата. Баща му, Лиу Джъ, бил прочут изследовател на океана. Хората казвали, че в жилите му течала солена вода. Когато наближил четирийсетте, той бил постигнал повече от всеки мореплавател преди него — бил картографирал целия източен бряг на Африка, установил контакт с непознати племена в Нова Гвинея и Борнео и провъзгласил за имперско притежание много далечни земи. А междувременно се сражавал с пирати и разбойници, потушил кървав бунт и на два пъти оцелявал при корабокрушение. В залива Тиендзин се издигала негова огромна желязна статуя, загледана към океанските простори. Статуята била всичко, което имал Джън от баща си, който изчезнал, когато момчето било на десет.

Последната експедиция на Лиу Джъ целяла откриването на остров Кокоболо, открай време смятан за легендарен, за него се говорело, че по дърветата растат рубини, а в езерата се стича течно злато. Преди да отплава, той казал на сина си:

— Ако не се върна, обещай ми един ден да тръгнеш да ме търсиш. Не позволявай краката ти да обраснат с трева!

Джън дал исканото обещание, дълбоко уверен, че никакъв океан не може да надвие баща му — но в края на краищата Лиу Джъ не се завърнал от експедицията. След като изминала цяла година, а от него ни вест, ни кост, императорът наредил да организират пищно погребение в негова чест. Джън бил неутешим и дни наред плакал в краката на статуята на баща си. Когато порасъл обаче, той научил за баща си неща, които като малък не би могъл да разбере — и мнението му започнало постепенно да се променя. Лиу Джъ бил странен човек и към края на живота си станал още по-странен. Говорело се, че се е побъркал.

— Зимата обичаше да плува в студеното море часове наред — разказал на Джън неговият по-голям брат. — Не можеше да търпи да е на сушата.

— Мислеше, че може да разговаря с китове — подхвърлил през смях Ай, чичото на Джън. — Веднъж дори го чух да се опитва да говори на техния език!

— Искаше всички да отидем с него и да живеем на някакъв остров насред нищото — рекла майката на Джън. — А аз му казах: та нас ни канят на пиршества в двореца! Забавляваме се със знатни велможи и генерали. Защо да се отказваме от този живот и да заживеем като диваци в ров? След това той почти спря да ми говори.

Хората разказвали, че в ранния си живот Лиу Джъ успял да постигне много, но постепенно започнал да гони Михаля. Възглавил експедиция, за да открие Земята на говорещите кучета. Разправял за някакъв дворец в северните покрайнини на империята, където живеели жени, които можели да менят формата си и да спират времето13. Обществото постепенно престанало да се занимава с него, а богатите благородници спрели да финансират експедициите му — тогава той започнал да ги финансира сам. Когато изчерпал личното си състояние и оставил жена си и децата на ръба на банкрута, хрумнало му да се отправи на експедиция, за да открие Кокоболо и да възвърне прахосаното си богатство.