Приказки за чудатите [bg]

— Престани веднага! — спастрила я Хилди, докато си бършела сълзите. — Защо разхвърляш къщата на Жоао?

— Ти можеш да ме виждаш? — изненадало се момичето.

— Да, и виждам, че си достатъчно възрастна, за да спреш с тези детинщини.

— Добре, госпожо — кимнало момичето и изчезнало през стената.

— Ти разговаря с нея — обадил се Жоао и Хилди с изненада установила, че се е изправил на вратата.

— Да. Мога да ги виждам и да разговарям с тях. Тя няма да те безпокои повече — поне днес.

Жоао бил изумен. Той седнал на един стол и ѝ разказал как призраците му вгорчават живота — будят го нощем, плашат гостите му, чупят разни неща. Той самият се опитвал да им говори, но те никога не го слушали. Веднъж дори повикал свещеник с надеждата да се отърве от тях, но това само ги разгневило още повече и следващата нощ те се нахвърлили да трошат с ново настървение.

— Трябва да си твърд с тях и същевременно да проявяваш разбиране — обяснила Хилди. — Не е лесно да си призрак и като всеки друг те искат да бъдат уважавани.

— Мислиш ли, че можеш да ги вразумиш вместо мен? — попитал смирено Жоао.

— Мога да опитам — отвърнала Хилди. И после си дала сметка, че разговарят най-свободно от няколко минути, без никакви неловки паузи.

Хилди се захванала за работа още на следващия ден. Призраците се опитвали да се скрият от нея, но тя знаела къде обичат да ходят и един по един ги прикотквала на разговор. Някои от разговорите продължавали часове, като Хилди спорела и настоявала, а Жоао гледал с безмълвно възхищение. Отнело ѝ три дни и три нощи, но в края на краищата Хилди убедила повечето призраци да напуснат къщата и помолила малцината, настояли да останат, поне да не вдигат гюрултия, докато Жоао спи, а ако трябва да събарят разни неща от масите, да не са от семейните ценности.

Къщата на Жоао претърпяла невероятна промяна, както и самият той. Три дни и три нощи той гледал как Хилди се занимава с призраците и през цялото това време чувствата му към нея се задълбочавали. Хилди също започвала да се привързва към него. Тя установила, че може да разговаря с него с лекота на всякакви теми и вече не се съмнявала, че двамата са истински приятели. Въпреки това се безпокояла от надигащите се в нея чувства и от страха, че може би прекалява с неговото гостоприемство. Ето защо на четвъртия ден тя си събрала багажа и се сбогувала с Жоао. Решила да се прибере у дома, да си намери незаселена от призраци къща и да се опита да се сприятели с живи хора.

— Надявам се, че пак ще се срещнем — рекла Хилди. — Ще ми липсваш, Жоао.

— Защо не идваш да ми гостуваш от време на време?

— С удоволствие — заявила тя.

Отвън вече я чакала карета с кочияш, за да я откара на гарата.