![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Похитителят се връща, близо е. Адел долавя миризмата му — нещо химично, на сода каустик, мирисът на белина в болница.
Въздухът е натежал и от нещо друго — миризмата на нещо първично — вълнение, адреналин, трепетно очакване.
Иска да те нарани.
Друг шум — дишане, затруднено и тежко. Зад теб е.
Ужасът й се засилва. Адел се опитва да помръдне, но китките й пулсират и въжето се впива в плътта й.
Тя изведнъж усеща пръсти върху лицето си, докосват, изследват. Превръзката на очите й се дръпва с такава сила, че разкъсва кожата на бузите й, болезнено е. В очите й парят сълзи, но Адел ги преглъща.
Лъч на фенерче. Шари наоколо хаотично от пода до тавана и обратно.
Спира на лицето й и силният блясък я заслепява. Адел примигва. Иска й се да вдигне ръка и да предпази очите си от изгарящата ожесточеност на светлината, но не може.
Лъчът на фенерчето се спуска за миг и се плъзга по пода.
Адел се възползва от възможността и поглежда нагоре. В тялото й препуска адреналин. Не вижда много. Очите й все още се приспособяват към светлината. Всеки път, когато помръдне глава, сумрачната сцена пред нея сякаш се завърта, но тя вижда само едно — очертанията на маска.
Фигурата, неясна и аморфна, прикляква. С широките дрехи и маската е невъзможно да се определи дали е мъж или жена.
Похитителят нагласява фенерчето на пода, лъчът е фокусиран върху стената отзад. Човекът започва да рови в чанта на пода.
Какво прави?
Адел чака. Тишина.
Тя долавя странен момент на прекъсване, забавяне. Взима решение — ако човекът се приближи още, Адел ще използва единственото си оръжие — силата на тялото си. Ще се хвърли напред и ще го удари с цялата тежест по главата. Ще нанесе каквито поражения може. Няма да го улесни.
Похитителят обаче не се приближава, а протяга ръка. Държи къс хартия само на няколко сантиметра от лицето на Адел, толкова близо, че изображението е замъглено и формите и цветовете се сливат. После го дръпва назад. Образът на снимката става по-ясен.
Адел го разпознава мигновено — тяло на мъж. Безжизнено. Осакатено. Окървавено.
Сега разбира, че не става въпрос за сгрешена самоличност. Нападението не е случайно, а планирано и старателно обмислено.
Отмъщение.
Стомахът й се преобръща. Иска да повърне, но знае, че не може. С кърпата в устата ще се задуши, затова се опитва да контролира дишането си. Да напълни с въздух дробовете си.
Не помръдвай ни то мускул. Не реагирай. Не му позволявай да разбере, че ти въздейства.
Тя се заставя да мисли за Габриел. Да замени грубата сила на образа с щастливи сцени — пръстите на бебешките му крачета се свиват, когато е нахранен. Дебели ръчички, като пипала на морска звезда, стискат парче краставица. Зелено-сините му ириси.
Но видението на Габриел се разсейва. Образът пред нея се заменя с друг.
Отблизо.
Снимката полита към пода. Адел усеща движение зад нея, ръката на тила й, в косата. Кърпата на устата се разхлабва.
Похитителят маха кърпата. Може би това е всичко, мисли си Адел. Вероятно фотографиите са били целта, нападателят е искал тя да види снимките и сега ще я пусне. И сега Адел вижда още една маска точно пред себе си. В гумата има тънки пукнатини, като разрези.
Адел се пита дали не вижда двойно. Дали в стаята няма още един човек.
Но когато маската се приближава, тя осъзнава, че не е за друг човек.
Маската е за нея.
22
Айзак проследява погледа й и отваря широко очи.
— Мамка му, не съм забелязал…
— Не си забелязал, че на килима има кръв? — монотонно пита Елин.
— Не, но едва ли е нещо сериозно — той приклеква и се залюлява напред на пръсти. — Пък и откъде знаеш дали е кръв? Може да е нещо друго, петно…
— Кръв е — пръстите й се свиват в юмрук.
— Ами, ако е кръв, вероятно е тук отдавна — над устната му избиват капчици пот.
Елин поклаща глава.
— Не мисля. Стандартът на почистване е много висок в хотел като този. Такива следи… Килимът би трябвало да е почистен или сменен.
Тонът й е рязък и хладен, но вътрешно Елин кипи от гняв. Айзак има отговори за всичко. Никога не се смущава.
Той се изправя и отмята косата си от лицето.
— Мислиш ли, че е на Лори?
— Изглежда скорошна, затова предполагам, че или е от теб, или от нея. Някой от вас наранявал ли се е, откакто дойдохте тук? Порязване или…
Чертите му изведнъж се отпускат от облекчение.
— Сетих се какво е. Лори се поряза, докато си бръснеше краката онази вечер. Не спираше да кърви, трябваше да й донеса пластир от долу. Сигурно е стъпвала по килима.
Елин се замисля. Лори се е порязала, докато бръснела краката си. Може би това е най-вероятното обяснение.
В главата й обаче се върти и друга мисъл.
Той го е правил и преди. Способен е на това.
Очите й се приковават във вазата в ъгъла. Стъклото отразява в малка призма стаята, рее се пред Елин. Има чувството, че главата й ще се пръсне. Не знае какво да мисли.
Вече е засмукана във водовъртежа и се обръща ту на една, ту на друга страна, без да има представа къде е нагоре и къде е надолу. Забравила е колко променлив и непостоянен може да е Айзак.
Да се опитва да го прецени, е като да гледа във вода. В един момент имаш пълна видимост и виждаш ясно чак дъното, но след няколко секунди водата се променя и виждаш само мътилка.
Той докосва ръката й.
— Елин, добре ли си?
Тя се колебае твърде дълго.
— Да — усмихва се, но очите й откриват още кръв.
Още ръждиви на цвят точици осейват меката тъкан на килима.
Елин се връща в стаята си, затваря вратата и се обляга на нея. Чака чувството на гадене, което бълбука в стомаха й, да премине.
На нощното шкафче има бележка от Уил.