![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
В очите му блясва паника.
— Хайде да не обсъждаме това сега. Ти искаше да знаеш защо не се върнах.
Елин се колебае. Все още може да го направи, да го попита, но ако го уплаши и прогони? Ще остане без нищо.
Накрая кимва.
— Мама… беше по-добре — Айзак говори неуверено и се запъва. — По-късно, с теб, тя намери… равновесие. Ти винаги си била много по-добра с нея, отколкото бях аз. Когато мама се разболя, знаех, че когато ме види, състоянието й ще се влоши. Ще се стресира, ако живея там и толкова дълго си търся работа…
Елин го поглежда. Лицето й пламти от горещина. Не може да повярва какво прави Айзак — мъчи се да оправдае егоизма си! Тя отваря уста да отговори, когато нещо отвън през прозореца привлича вниманието й. В небето кръжи хеликоптер. Боядисан е в червено и бяло и от едната му страна са изрисувани рояк падащи звезди.
— Какво е това? — Елин вече чува ритмичното потракване на перките.
— Хеликоптер на „Еър Зермат“ — очите на Айзак проследяват посоката му към гората.
— Защо е тук? — Елин присвива очи, докато гледа нагоре, перките се въртят толкова бързо, че стават невидими, размазано неясно петно.
— Не знам. Обикновено ги използват за транспортиране на строителни материали, защитни средства срещу лавини. Това е най-евтиният начин да се докарват неща в планината.
Елин съзира и друго движение — два джипа 4x4, които се изкачват нагоре по виещия се път към хотела. Гумите им разпръсват фин снежен прах във въздуха.
На покрива на първия има сигнални светлини. Предният капак е белязан със зловещи флуоресцентни оранжеви ивици, а бели и оранжеви звезди образуват флаг отстрани. До него е написана една-единствена дума в черно и с малки букви: полиция.
Джиповете спират до входа на хотела и от тях слизат две групи, шест-седем души. Двамата от първия джип са с тъмносини панталони и якета в два нюанса на синьо и на гърба им е изписано полиция. Втората група са в работно облекло — меки якета с тънки елеци отгоре.
Движат се бързо към багажника на джипа и изваждат оборудване. Подпират се на задния капак, събуват обувките и ги заменят със скиорски ботуши, а после едновременно нахлузват черни сбруи и прикрепват карабинки за катерене, макари, скрипци и въжета.
По гърба на Елин плъзва студено настръхване от страх.
— Кои са те?
— Групата за интервенция — гласът на Айзак е раздразнен.
— Нещо като полицейски специални части. Обучени са да се справят с подобни ситуации. Заложници. Тероризъм. Някои работят във високите планини.
— Защо са дошли тук?
Челюстта на Айзак потрепва, докато погледът му се отмества към хеликоптера, който се спуска ниско над планината.
— Не знам.
Ченгетата на земята повдигат големи раници на гърбовете си. Слагат си каски, изваждат ски от джипа и бързо тръгват по пътеката към гората. Елин забелязва познат мъж в сиво пухено яке, който разговаря с първата група полицаи и сочи към гората.
— Лукас Карон — измърморва Айзак.
— Да — отговаря Елин.
И после я вижда — върху килима под краката й.
Кръв.
Едва се забелязва, освен ако не знаеш какво виждаш и не си го виждал и преди.
Мъглява шарка от пръски в мънички ръбести кръгчета.
21
Адел усети, че трепери. Крайниците й са сковани и изтръпнали.
Колко дълго спа? Няколко часа? Цяла нощ? Невъзможно е да определи. Реалният свят сякаш се е разтопил. Където и да се намира, тъмно е. Не, поправя се тя, не е тъмно. Нещо е завързано на очите й — грубовата, драскаща материя, в която се закачат миглите й, когато се опита да отвори очи.
Адел изпитва внезапна, завладяваща клаустрофобия, започва да рита и се опитва да раздвижи ръцете и краката си, но не помръдват.
Престани. Успокой се. Мисли и разбери какво става.
Този път Адел забавя движенията си и ги накъсва. Извива ръце и пръсти и осъзнава, че са завързани на гърба. Глезените също.
Все още седи на пода с опрян до стената гръб.
Продължавай, казва си тя. Ако е сама, както предполага, трябва да се ориентира. Да разбере къде е.
Адел застава абсолютно неподвижно и се ослушва. Чува само как равномерно капе вода. Някъде в хотела ли е? Не може да са я завлекли далеч. Не и без някой да забележи.
Ами ако се разкрещи? Ако се опита да привлече вниманието?
И тогава усеща някакъв вкус в устата си — бакърен, солен — и след миг осъзнава какво е.
Кръв.
Адел се опитва да прокара език около зъбите си и да разбере откъде е кръвта, но не може. В устата й има нещо… кърпа. Устата й е толкова вцепенена, че не е усетила.
Мислите й препускат бясно. Ще умреш тук. Няма да се измъкнеш. Не можеш да помръднеш, ни то да извикаш. Никой няма да те намери.
Тя си поема дълбоко дъх. Престани. Трябва да се справи с положението. Заради Габриел.
Мисли.
Адел е в добра физическа форма, силна е заради изискванията на работата си. Може да измисли нещо.
В главата й започва да се оформя идея — може да се възползва от факта, че който и да е похитителят, няма да се върне известно време. Може би ще има достатъчно време да добие представа за пространството и какво може да използва, за да се освободи…
Няма да има друг начин, мисли си тя и все още се опитва да потуши надигащата се паника. Адел няма да липсва на никого.
Габриел ще се върне от дома на баща си чак след една седмица. Няма да помисли за необичайно, че не се е обаждала няколко дни. На Стефан му харесва седмицата му с Габриел да бъде само негова. Истината е, че това винаги е устройвало Адел. Тя не иска да чува високите, прекалено въодушевени тонове на Лиза, гаджето на Стефан.
И на работното й място няма да се вдигне тревога. Адел не е на смяна няколко дни.
Тя се сковава, чува стъпки.
Плановете й… закъсня.