Тайната на замъка Тройенфелз
- Автор: Малер Хедвиг Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Дончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка Тройенфелз». Краткое содержание книги:
Щом привърши работата си, позвъни на момичето да прибере куфарите. Оставаше й цял час за тоалета.
„Какво да облека?“ — запита се тя като всяка Евина дъщеря.
Голям избор нямаше, защото нейното състояние не й позволяваше да има много траурни тоалети.
В приюта си бе ушила няколко хубави поли и блузи. Беше доста сръчна и имаше добър вкус.
Дълго обмисля. Никога не е била толкова придирчива. Трябваше да направи добро впечатление на граф Тройенфелз. При тази мисъл лека руменина оживи страните й.
Най-после избра една рокля от черна коприна. Беше преправена от рокля на леля Агнес, но много й отиваше и тя реши, че с нея ще трябва да се явява на графската маса.
Дали ще се храни с всички, или ще й носят яденето в стаята? Още нищо не значеше поканата за чай, освен да бъде представена на графа.
Облече се и оправи блестящите си руси коси. Застана пред огледалото и се загледа в отражението си.
Сериозна и внушителна изглеждаше в тъмното облекло. Понеже в тази къща носеха траур, без стеснение можеше да носи траур за баща си. Животът тук изглежда пълен с чудеса и великолепие, стига да имаш очи да го видиш. Така. А сега да направи сериозно лице, за да респектира малката контеса.
При тази мисъл Гризелдис поклати глава. „Не, никакъв респект. Тя трябва да ме обикне, както и аз нея. Тогава всичко ще върви леко. Ще я накарам да ме обикне.“
С това желание последва Гризелдис слугата, който я повика за чая.
Тя измина дълъг път по стълби и коридори. Помисли: „Сама не бих могла да се върна в стаята си.“
С възторг се вглеждаше в мебелировката и архитектурата на редица стаи и коридори, през които минаваше. Ето я и галерията с портретите на прадедите от рода Тройенфелз.
Гризелдис им хвърляше само бегъл поглед, но си обеща в свободното си време да прекара тук часове.
Слугата я покани да влезе в една просторна стая.
И тук беше наредено със старинни мебели. В еркера — кръгла маса, покрита с дамаска коприна, а върху нея бяха сложени сребърни прибори.
Край средния прозорец на еркера стоеше висок, строен мъж. До него в едно кресло седеше контеса Гилда и весело бъбреше. Насред стаята беше контеса Беата. Нейният критичен и изпитателен поглед стрелна недружелюбно Гризелдис. Лицето на Беата, което и без туй не беше много красиво посивя, когато момичето й се поклони. В тъмните й страстни очи лумна люта неприязън. Преди още граф Харо да е хвърлил поглед към възпитателката на детето му, контесата вече изпитваше дива ревност. Но все пак каза с глух, престорено приятелски тон:
— Елате по-близо госпожице Фон Ронах, да ви представя на графа.
При тези думи бащата и дъщерята се обърнаха. Гилда скочи от стола си и се спусна към момичето.
— Най-после дойде. Татко, това е Гризелдис!
Граф Тройенфелз се взря във възпитателката изненадан. Гризелдис стоеше пред него като поетичен блян. Името и фигурата й така се покриваха, щото при нейната поява той изпита истинска наслада. Държането й беше скромно и простодушно и все пак гордо и дръзко като на млада царица. Прелестните златноруси коси и искрящите засмени очи го привлякоха с неудържима сила.
Гризелдис!
Това име завладя въображението му, пренесе го в приказно царство. Колко красива и прелестна стоеше тя пред нето! Очите й излъчваха светлина и необясним чар, който действаше като балсам на измъчената му душа.
Гризелдис, странно възбудена, изучаваше благородното лице пред себе си. То не приличаше на фотографията, която й показа майка Анна. Пред нея стоеше мъж, зрял в бурите на живота. Очите му, тънките му устни бяха отвикнали да се смеят.
Сърцето й силно заби. Стори й се, че за нея ще бъде истинско блаженство да се жертва за този човек. Бе настъпил часът, когато нейното сърце трябваше да заговори. И ето то с все сила биеше вече за него. Тънка червенина изби по бузите й, когато му отдаде мил поклон. Беата с огнени очи наблюдаваше и двамата. Тя отмаля — граф Харо веднага хареса новодошлата. Цялата й омраза се съсредоточи срещу Гризелдис, която се бе осмелила да се покаже с тези руси плитки. С неимоверна мъка Беата поглади своите остри коси, черни като абанос, но без всякаква мекота и свежест.
Граф Харо се поклони на Гризелдис, но не й подаде ръка. Откакто се бе върнал у дома си, той никому не протягаше ръка, защото инстинктивно се боеше, че могат да я отблъснат. Каза с топъл глас:
— Добре дошли в Тройенфелз, госпожице Фон Ронах. Надявам се, че тук ще се чувствате добре.
— И аз се надявам, господин граф. Замъкът е чудесен. Животът тук изглежда хубав — каза тя смело.