Кралица на въздух и мрак [bg]

Тай изглеждаше така, сякаш му беше прилошало мъничко. Вина се стовари върху Кит със силата на камшик. Тай не го биваше в лъжите и не се справяше добре с изненадващи промени в плановете, които си беше направил.

— Върни се в къщата, Дру.

Дру го изгледа яростно.

— Няма. Не можеш да ме принудиш.

Кит се зачуди дали и това беше преструвка.

— Ако ме отпратиш, ще кажа на всички, че правиш шантави магии със зъл тебешир.

Тай се изчерви от раздразнение. Кит го придърпа към себе си за ръкава и прошепна в ухото му:

— По-добре да я оставим да дойде с нас. Ако не го направим и ни издаде, може да ни заловят или да навлечем неприятности на Шейд.

Тай понечи да поклати глава.

— Но тя не може…

— Ще я накараме да изчака пред пещерата. — Кит вече беше осъзнал, че така или иначе, ще трябва да го направят; първите думи, които Шейд изречеше, щяха да подкопаят предпазливите полуистини, които Кит беше наговорил на Дру.

Тай изпусна дъха си.

— Добре.

Дру плесна с ръце.

— Ура!

Пресякоха магистралата и Дру си събу обувките, когато стигнаха до пясъка. Беше мека нощ, въздухът гъделичкаше кожата им, океанът дишаше леко и ритмично и покриваше брега с водите на прилива. Беше толкова красиво, че Кит усети как гърдите му се свиват от болка, примесена с горчивина към баща му, задето никога не го беше водил тук. Още една истина, която му беше спестена: неговият град беше красив.

Също както и други неща. Тай вървеше по ръба на пясъка, подритвайки го с крак, напъхал ръце в джобовете си. Вятърът повдигаше косата му и кичури от нея залепваха за скулите му като струйки тъмна боя. Нарочно не обръщаше внимание на Друзила, която играеше на гоненица с прилива, тичайки нагоре-надолу по плажа, с разпиляна коса, крачолите на дънките й бяха напоени със солена вода. Хвърли поглед на Кит и му намигна, затворническо намигване, което казваше: Помагаме на Тай заедно.

Кит се надяваше да е така. Стомахът му се беше вързал на болезнен възел, докато стигнат до входа на пещерата. Тай спря пред тъмната дупка в каменната стена и поклати глава срещу сестра си.

— Не може да влезеш с нас.

Дру отвори уста, за да възрази, но Кит й отправи многозначителен поглед.

— По-добре изчакай отвън — каза, натъртвайки всяка дума, та тя да разбере, че наистина го мисли.

Дру се отпусна в пясъка с окаяно изражение.

— Добре тогава.

Тай се шмугна в пещерата. След един извинителен поглед към Дру, Кит тъкмо се канеше да го последва, когато Тай се показа отново, понесъл сърдита пухкава топка.

По лицето на Дру се разля усмивка.

— Чърч!

— Може да ти прави компания — каза Тай и остави котарака в скута на сестра си.

Дру го погледна с грейнали очи, но той вече се връщаше в пещерата. Кит го последва, чудейки се дали Тай изобщо забелязваше колко много му се възхищава Дру. Не можеше да не си помисли, че ако имаше по-малък брат или сестра, които му се възхищават така, непрекъснато щеше да се фука пред тях.