Кралица на въздух и мрак [bg]

Нямаше какво да каже, така че просто милваше мълчаливо косата на брат си и слушаше дишането му. Всяко поемане на дъх беше борба, вдишване и издишване, като бушуваща вода, струяща през скъсана язовирна стена. Отчаянието, с което искаше етили, беше като безмълвен писък, надигащ се в гърлото му.

И двамата вдигнаха поглед, когато познато издрънчаване оповести пристигането на онова, което, предполагаше Диего, трябва да беше закуската. Със сигурност беше сутрин. Той примига на мътната светлина, струяща през отворената врата на затвора. Една фигура се приближи до килията им — Ануш Джоши, с поднос в ръце.

Диего го погледна, без да проговори. Отказал се бе да умолява стражите за помощ. Ако бяха такива чудовища, че да си стоят и да гледат как Хайме умира, нямаше смисъл да ги моли за нищо. Пък и това само караше Хайме да се чувства още по-лошо.

Ануш коленичи с подноса. Носеше ливреята на стражата на Съвета, черната му коса беше оплетена, очите му — зачервени. Остави подноса на земята.

Диего се прокашля.

— Хайме е прекалено болен, за да яде това. Нуждае се от пресни плодове. Сок. Каквото и да било с калории.

Ануш се поколеба. За миг Диего почувства искрица надежда. Ала Ануш просто побутна бавно подноса през отвора в долната част на вратата.

— Мисля, че ще иска да изяде това.

С тези думи се изправи и се отдалечи забързано, затваряйки вратата зад себе си. Все така притискайки Хайме към себе си, Диего притегли подноса с една ръка.

Прониза го изненада. До обичайните купички с буламач имаше стили и бележка. Диего сграбчи стилито с разтреперана ръка. Бележката гласеше: Ти си единственият, който беше мил с мен в Сколоманса. Напускам Идрис и стражите. Знам, че навън има съпротива. Ще я открия.

Погрижи се за брат си.