Кралица на въздух и мрак [bg]

— Те са тук? — избъбри Клеъри. — Ама… аз съм по тениска, на която пише „Сила на еднорог“…

— Еднорозите не съществуват — каза Джейс.

— Знам — отвърна Клеъри. — Затова е забавно.

— Да се върнем на темата за предателството… — започна Джейс.

— Ами ако ти кажа, че очаквам предателство? — каза Джулиън. — Всъщност, че разчитам на него? Че е част от плана ми?

— Какъв план? — попита Джейс.

— Аз винаги имам план — заяви Джулиън спокойно.

Дру вдигна чашата си с кафе.

— Радвам се, че се върна, Джулс. Липсваха ми шантавите ти кроежи.

Хелън също се беше изправила на крака. Ейлийн като че ли се мъчеше да не се разкиска.

— Как успя да ги поканиш всичките тук? — попита Хелън. — Как изобщо се свърза с толкова много долноземци и нефилими, и то толкова бързо?

— В продължение на години си кореспондирах с тях — отвърна Джулиън. — Знам как да пращам огнени съобщения на магьосници и ловци на сенки, съобщения в жълъд в земите на феите, както знам и телефонните номера на всички важни вампири и върколаци. Знаех как да се свържа с Долноземско-нефилимския съюз. Трябваше да знам всички тези неща. В продължение на пет години това ми беше работата.

— Но не им ли пишеше от името на Артър преди? — попита Хелън, видимо разтревожена. — На кого се преструваше този път?

— Написах писмата от свое име — каза Джулиън. — Познавам тези хора. Познавам характерите им. Знам кои от тях ще застанат на наша страна. И продължение на години оглавявах Института тук. Свързах се със своите съюзници, защото моя работа бе да знам кои са съюзниците ми. — Гласът му беше тих, но твърд. В думите му нямаше нищо неуважително, но Ема знаеше какво има предвид: От години съм дипломат, тайно и непризнат от никого. Ала това не означава, че не бях добър. Възползвах се от тези умения… независимо дали ви харесва, или не.

— Не можем да се изправим срещу Кохортата сами — добави той. — Те са част от нас. Част от управлението ни. Не са външна заплаха, каквато беше Себастиан. Нуждаем се от тези съюзници. Ще видите.

А после погледна към Ема, сякаш това бе по-силно от него. Посланието в очите му беше ясно. Макар да беше замаяна от онова, което беше сторил, той се надяваше на одобрението й. Както винаги.

Ема усети изгарящо туптене в парабатайската си руна. Потръпна и сведе поглед към ръката си: кожата й беше гореща и опъната, ала руната изглеждаше нормално. Беше просто поглед, помисли си. Това бе всичко.

— Ще ти помогна да довършиш подготовката на светилището — каза. — Ще ни трябват столове…

Кийрън се изправи на крака, прибирайки морскосинята си коса зад ушите.

— Аз също ще помогна. Благодаря ти от името на хората ми, задето покани долноземците като равни. Имаш право. Никой от нас не може да направи това сам.

Даяна се изправи.

— Ще изпратя съобщение на Гуин. Знам, че с удоволствие ще дойде и ще може да разчитаме на Дивия лов на наша страна.

Ред бе на Кристина да се изправи.