Кралица на въздух и мрак [bg]

Думите на Даяна в Туле отекваха в главата й като удари с чук. Не беше отишла при Джулиън предишната вечер, за да му каже за Зара и вместо това неохотно беше събудила Хелън и Ейлийн, за да ги предупреди. След това се беше върнала в тренировъчната зала с надеждата, че да рита, удря и пада върху коравите тепихи ще й помогне да забрави за паренето в руната си. За парабатаите в Туле. За думите на кралицата.

По-късно, когато заспа, бе сънувала парабатайската руна в Града на тишината, кръв по дръжката на Кортана и един съсипан град, където чудовищни великани крачеха по хоризонта. Все още се чувстваше неспокойна, сякаш беше наполовина уловена в кошмар.

Зарадва се да открие кухнята пълна с хора. Всъщност те бяха твърде много, за да се поберат в малкия кът за хранене. На някого му беше хрумнала блестящата идея да допълни съществуващата маса с преобърната касетка за оръжия от тренировъчната зала, бяха надонесли и сгъваеми столове от цялата къща.

Беше се притеснявала, че утрото ще бъде мрачно, докато всички се суетяха напред-назад, приготвяйки се да нахлуят в Аликанте. Трудно й бе да не изпитва негодувание, задето двамата с Джулиън няма да отидат. Това бе и тяхна битка. Освен това имаше нужда от нещо, което да отвлече вниманието й. Последното, от което се нуждаеше, бе да я оставят в Института с Джулиън под минимален надзор.

Ала групичката, събрала се в кухнята, изглеждаше всичко друго, но не и мрачна. Ако не се броеше мястото, където би седяла Ливи, сцената бе почти съвършена: Хелън и Ейлийн, усмихващи се на децата над чашите си с кафе. Марк между Кийрън и Кристина, сякаш никога не го бяха отнемали от семейството му. Джейс и Клеъри, дошли като гости, каквито семейство Блекторн не бе могло да приема, докато Артър все още ръководеше Института. Кит, липсващото късче, от което, без те да го знаят, Тай бе имал нужда, който задигаше един картоф от чинията на Тай, карайки го да се усмихва. Даяна, която излъчваше непоклатимото си спокойствие, внасяща трезвомислие в едно семейство, склонно към драматизъм. Дори Кийрън, чието присъствие като че ли правеше и Марк, и Кристина по-щастливи, най-сетне бе станал част от групата и учеше Тави и Дру да топят ягоди в кленов сироп.

И разбира се, Джулиън, който стоеше до готварската печка и подхвърляше палачинки с лекотата на експерт.

— По една палачинка наведнъж, Тави — тъкмо казваше Хелън. — Да, знам, че можеш да напъхаш три наведнъж в устата си, но това не означава, че трябва да го направиш.

Ема срещна погледа на Джулиън. Видя напрежението в раменете, в устата му, докато я гледаше. Дръж се нормално, помисли си. Това е щастлива, обикновена семейна закуска.

— Направил си палачинки? — попита бодро. — Как ти хрумна?

— Понякога, когато започваш война, ти се иска да направиш палачинки — отвърна Джулиън, докато слагаше две палачинки в една чиния и я подаваше на Ема.

Джейс се задави с печената си филийка.