![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Би трябвало да изпитва състрадание към Зара заради болката й, помисли си Ема. Ала не беше така. Изпитваше единствено дива ярост, докато изтласкваше другото момиче, запъхтяно и борещо се за въздух, все по-назад през тревата, докато не стигнаха до ръба на скалите, с морето под тях.
Тогава Зара най-сетне заби пети в земята и отвърна на нападението, но когато вдигна Кортана и се опита да го стовари върху Ема, острието като че ли се изви на една страна в последния момент, огъвайки се като живо същество в ръката й. Зара изпищя и едва не изгуби равновесие; с един ритник Ема подкоси краката й и Зара рухна на земята, тялото й увисна наполовина от ръба на скалата.
Ема се приближи бавно с меч в ръка. Прилив на енергия премина през нея като електричество, течащо през жица, и тя се чувстваше почти замаяна, сякаш се издигаше над Зара на огромна височина… гледайки я отвисоко с безразличието на ангел на разплатата, създание, изтъкано от светлина и надарено с толкова огромно могъщество, че почти не беше човешко същество.
Бих могла да стоваря оръжието си и да я посека. Бих могла да си взема Кортана.
Вдигна меча си. Като че ли можеше да се види отстрани, огромна фигура, извисила се над Зара.
Руните им започнали да горят като огън, сякаш във вените им имало пламъци вместо кръв. Казваха, че оръжията на онези, които се биели с тях, се пръсвали в ръцете им. Черни линии плъзвали по телата им и те станали чудовищни… физически чудовищни.
Ема се дръпна назад, когато гласът на Даяна отекна в главата й. Стоеше неподвижна, докато Зара, бореща се за въздух, се отдръпна от ръба на скалата и се изправи на колене.
Видението на Ема като ангел на разплатата си бе отишло, отстъпвайки място на хладен, разумен глас, гласа на Джулиън, който й нашепваше, че Хорас Диърборн несъмнено знае къде е дъщеря му, че ще знае кого да обвини, ако тя изчезне, че ако нарани Зара или й отнеме Кортана, ще навлече на Лосанджелиския институт намесата на Клейва.
— Стани. — Гласът на Ема беше пропит с презрение. Зара се надигна на крака. — И се махай от тук.
Зара дишаше тежко, лицето й беше изцапано с пръст.
— Ти, малка перверзнице — изсъска, захвърляйки всякакви престорени усмивки. — Татко ми каза за теб и твоя парабатай… вие сте гнусни… предполагам, че ви се ще да бъдете като Клеъри и Джейс, а? Искате онова, което е забранено? И гадно?
Ема извъртя очи.
— Зара, Клеъри и Джейс не бяха брат и сестра.
— Е, да, обаче си мислеха, че са, а то е същото! — изкрещя Зара, въплъщение на беснееща антилогика. — А сега са мъртви! Това ще се случи и с теб и Джулиън! Ще оставим труповете ви на бойното поле и гарваните ще ви изкълват очите. Аз ще се погрижа за това…
— Какво бойно поле? — попита Ема тихичко.
Зара пребледня. Устните й се движеха, опръскани със слюнка. Най-сетне вдигна Кортана между себе си и Ема, сякаш отблъскваше вампир с разпятие.
— Двайсет и четири часа — изсъска. — Ако дотогава не сте пред портите на Аликанте, нито един от вас няма да остане жив.
И като се завъртя, тя се отдалечи. Ема трябваше да повика на помощ цялата си воля и самоконтрол, за да не я последва. Заповяда си да й обърне гръб. Да се върне в Института.
Прекоси ливадата и взе стъпалата на бегом. Докато стигне до входната врата, гневът й вече бе отстъпил място на напрегнато очакване: трябваше да говори с Джулиън. Трябваше да му каже за Зара.
Отвори рязко входната врата, представяйки си какво щеше да отговори Джулиън. Щеше да й каже да не се притеснява. Щеше да има идея какво да направят. Може би дори щеше да я разсмее…
Проряза я остра болка в ръката.
Руната й. Ема ахна и потръпна. Беше в преддверието на Института, което беше празно, слава на Ангела. Тя нави ръкава си.
Парабатайската й руна гореше като жигосана, яркочервена върху кожата й.
Облегна се тежко на стената. Ако дори само мисълта за Джулиън правеше нещо такова, с колко време разполагаха изобщо? Колко време им оставаше, преди да бъде принудена да отиде при Магнус и завинаги да изгуби руните си?
Отпуснат тежко до стената на килията си в Гард, Диего държеше брат си в прегръдките си.
Хайме беше заспал по някое време миналата нощ, или поне Диего предполагаше, че е нощ — трудно бе да се каже, когато единственият начин да измерва времето, бяха храненията, а те не бяха редовни. Имаше единствено сън, хранене и опити да съхрани силата на Хайме.