Кралица на въздух и мрак [bg]

— Туле?

— Познаваш това място?

— Да. — Гласът на Шейд беше безизразен. — Познавам много други светове. Този е един от най-лошите.

Кит виждаше, че Тай е объркан. Не беше очаквал Шейд да реагира по този начин.

— Имаме обаче всичко — повтори. — Всички съставки. Каза, че ще ни дадеш източник на енергия.

— Да, действително го казах. — Шейд приседна на паянтовата дървена маса. — Но няма да го направя.

Тай примигна невярващо.

— Ама ти каза…

— Знам какво казах — сопна се Шейд. — Не съм очаквал, че ще се сдобиеш с всички съставки, глупаво дете. Мислех, че ще се откажеш. Ти не го направи. — Той разпери ръце. — Не разбираш ли, че това е най-лошото, което би могъл да сториш? Че последствията ще те преследват до края на дните ти? Има си причина смъртта да е краят.

— Но ти си безсмъртен. — Очите на Тай бяха огромни и бледосиви — сребърни монети насред бледото му лице.

— Надарен съм с дълъг живот, но няма да живея вечно — отвърна Шейд. — Всички имаме дните, които са ни отредени. Ако изтръгнеш Ливи от там, където е мястото й, ще оставиш дупка във Вселената, която ще бъде запълнена с черна мъка и отчаяна скръб. Това не е нещо, от което би могъл да си тръгнеш незасегнат. Нито сега, нито когато и да било.

— Значи, ни излъга — рече Тай.

Шейд се изправи.

— Да. И пак бих го направил. Никога няма да ви помогна с това, разбра ли ме? И ще предупредя всички. Никой магьосник няма да ви помогне. Стори ли го, ще трябва да срещне моя гняв.

Дланите на Тай се свиваха в юмруци, пръстите му стискаха дланите му.

— Но Ливи…

— Сестра ти е мъртва — каза Шейд. — Разбирам скръбта ти, Тиберий. Ала не можеш да сринеш законите на Вселената, за да си я върнеш.

Тай се обърна и се втурна към тунела. Кит впери поглед в Шейд.

— Това беше твърде жестоко. Не беше нужно да му говориш по този начин.

— Беше. — Шейд отново се отпусна в стола си. — Върви при приятеля си. Той има нужда от теб сега, а бог ми е свидетел, аз нямам.

Кит отстъпи назад, а после се обърна и се затича, следвайки магическата светлина на Тай. Изскочи на брега и видя Тай да се бори за въздух, превит надве.

Дру скочи на крака, изтръсквайки мяукащия Чърч на земята.

— Какво стана? Какво не е наред?

Кит сложи ръка между лопатките на Тай. Мъничко се изненада, че гърбът му беше по-корав и мускулест, отколкото би предположил. Открай време мислеше Тай за крехък, но на допир не беше такъв. На допир бе като желязо, изковано до тънък лист: гъвкаво, но нечупливо.

Кит бе чел някъде, че да масажираш някого по гърба в кръг действа успокояващо, така че направи точно това. Дишането на Тай започна да се нормализира.

— Няма да се получи — каза Кит, гледайки твърдо към Дру над гърба на Тай. — Няма да успеем да видим призрака на Ливи.

— Съжалявам — прошепна Дру. — И на мен ми се искаше да я видя.

Тай се изправи. Очите му бяха влажни и той ги разтърка яростно.