Кралица на въздух и мрак [bg]

Зара пламна ядосано.

— Мислиш си, че е готино да не вземаш нищо на сериозно? Да не вземаш долноземската заплаха на сериозно? Саманта е мъртва. Хвърли се от прозореца на Василиас. Заради елфическото ви приятелче…

— Знам какво се е случило наистина — отвърна Ема, обзета от огромна тъга за Саманта. — Кийрън извадил Саманта от езерото. Опитал се да й помогне. Може да изкривяваш нещата колкото си искаш, Зара, но не можеш да си създаваш факти, когато поискаш. Стояла си наблизо и си се смяла, когато Саманта е паднала във водата. И жестокостта, която е видяла, ужасната болка, която е причинила… Било е заради теб и онова, което ти си я накарала да прави. Това е истината.

Зара я зяпна, гърдите й се повдигаха и спускаха учестено.

— Не заслужаваш Кортана — каза Ема. — Не заслужаваш да го държиш в ръката си.

— Аз ли не го заслужавам? — изсъска Зара. — Ти получи меча само защото си Карстерс! Това е всичко! Аз работих и работих, за да си спечеля уважение, а ти го получаваш просто така, защото си специална, понеже родителите ти умряха в Тъмната война. Много хора умряха в Тъмната война. Ти изобщо не си специална. — Направи крачка към Ема, а Кортана трепереше в ръката й. — Нима не разбираш? Нищо от това не е твое. Нито Институтът, нито този меч, нито Блекторновци, които не са твоето семейство. Нито славата ти на велик воин. Не си заслужила нищо от това.

— Какъв късмет имаш тогава, че твоята глава на тесногръда гаднярка е напълно заслужена.

Червенината се беше отдръпнала от лицето на Зара. Очите й пламтяха гневно.

— Разполагате с двайсет и четири часа, за да дойдете в Идрис и да закълнете във вярност на Кохортата. Ако закъснеете дори с пет минути, ще бъдете сметнати за дезертьори, а аз лично ще се разправя с всеки дезертьор. Започвайки от теб.

Ема вдигна меча си.

— Тогава се разправи с мен сега.

Зара направи крачка назад.

— Казах, че разполагате с двайсет и четири часа.

Ярост взриви нервите на Ема.

— А аз казах разправи се с мен сега. — Тя замахна към Зара, острието закачи ръба на наметалото й и го сряза. — Дойде тук. Предизвика ме. Заплаши семейството ми.

Зара зяпна. Ема подозираше, че рядко й се бе налагало да се сражава в битка, която не е по нейните правила.

— Ти си лъжкиня, Зара — каза Ема, приближавайки се с изваден меч. Зара заотстъпва назад, като едва не се препъна в тревата. — Никога не си постигнала нищо. Приписваш си заслугите за онова, което другите правят, и ги използваш, за да се издигнеш, но всъщност си прозрачна. Тормозиш по-слабите от теб, за да се почувстваш по-силна. Ти си потисница, крадла и страхливка.

Зара изръмжа и вдигна Кортана.

— Не съм страхливка!

— Тогава се бий с мен!

Ема замахна с меча си.

Зара едва успя да вдигне Кортана във въздуха и той издрънча в острието на Ема; от неудобния ъгъл китката на Зара се изви навътре. Тя изпищя от болка и Ема отново стовари оръжието си върху Кортана… струваше й се неописуемо погрешно да се бие против Кортана, сякаш светът се беше обърнал наопаки.