Кралица на въздух и мрак [bg]

— Притеснявам се — рече Кристина, — че по-рано днес наранихме Кийрън.

Беше боса в пясъка и носеше къса дантелена рокля и златни обици. Сърцето го болеше от това да я гледа, така че той вдигна очи към статуята на Вергилий, стария приятел от нощите му на безсилно раздразнение. Вергилий отвърна безстрастно на погледа му, без да предложи никакъв съвет.

— Неговите тревоги са и мои — каза Марк. — Трудно е да облекча страховете му, когато не съм в състояние да облекча своите.

— Не е нужно да облекчиш страховете на другите, за да споделиш своите, Марк.

Кристина си играеше с медальона си, дългите й пръсти милваха гравирания образ на Разиел. Марк отчаяно искаше да я целуне, но вместо това зарови пръсти в пясъка.

— Бих могъл да ти кажа същото. Цял ден си напрегната като опъната тетива. И уплашена.

Кристина въздъхна и побутна леко крака му с босото си стъпало.

— Добре. Ти ми кажи и аз ще ти кажа.

— Безпокоя се за сестра си — рече Марк.

Кристина придоби озадачено изражение.

— Не това си мислех, че ще кажеш.

— Тя беше изпратена в изгнание заради елфическата си кръв. Ти знаеш историята… цялата история. Знаеш я по-добре от мнозина. — Беше по-силно от него, сложи ръка върху нейната в пясъка. — Всички в семейството ми са страдали заради елфическото ни потекло. Лоялността ни винаги е била поставяна под съмнение. Колко по-трудно ще бъде за Хелън и Ейлийн, ако съм с Кийрън, а той е крал на Тъмния двор? Толкова е странно да го кажа… И егоистично…

— Не е егоистично.

Кристина и Марк вдигнаха погледи. Кийрън стоеше между две статуи, самият той — блед като някоя от тях. Косата му бе като гарванови крила в мрака, изличил синевата от цвета й.

— Тревожиш се за семейството си — каза Кийрън. — Това не е егоистично. Научих го от теб и Джулиън. Да искаш да защитаваш другите повече, отколкото собственото си щастие… — Той извърна поглед. — Не че искам да си въобразявам, че да бъдеш с мен ще ти донесе щастие.

Марк беше останал без думи, но Кристина протегна ръце. Златни гривни проблеснаха до мургавата й кожа, когато направи подканящ жест на Кийрън.

— Ела да седнеш с нас.

Кийрън също беше бос; елфите често ходеха боси. Прекоси пясъка с котешки стъпки, без да вдига прах, и се отпусна с безшумно движение на колене срещу Кристина и Марк.

— Наистина ще ме направи щастлив. Но както ти каза… — Марк загреба шепа пясък и я остави да се посипе между пръстите му. — Съществуват и други съображения.

— Може и да не стана крал — рече Кийрън.

— Но може и да станеш — каза Кристина. — Аз също се боя. Днес се чух с майка ми. Някой й е казал нещо гадно за мен. Че съм се забъркала с елфи. Че съм… мръсно момиче, опетнено от долноземци. Знаете, че не ме е грижа какво говорят за мен — побърза да добави. — Майка ми също може да го понесе, но… сега е лош момент да си Росалес. Историята ни на приятелство с елфите вече ни докара неприятности. Хайме и Диего са в затвора. Ами ако им навлека още проблеми?

— Нека ви кажа нещо наистина егоистично — рече Кийрън. — Боях се, че съжалявате за онова, което се случи миналата нощ. Че съжалявате… мен.