![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Не че забраняваше на Тай да влиза в него. Когато Тай беше по-малък, заниманията с бои и лист хартия поглъщаха вниманието му в продължение на часове. Никога не рисуваше нищо конкретно, но имаше отличен усет към цветовете… не че Джулиън беше пристрастен. Всичките му рисунки бяха интензивни вихрушки от преплетени цветове, толкова ярки и дръзки, че сякаш щяха да изскочат от листа.
Тай гледаше платното на Джулиън.
— Това е мечът на Ливи. — Не прозвуча подразнено… по-скоро като въпрос, сякаш не беше сигурен защо Джулиън би го рисувал.
Сърцето на Джулиън прескочи един удар.
— Мъчех се да измисля какво я символизира най-добре.
Тай докосна златния медальон на врата си.
— Той винаги ме кара да мисля за Ливи.
— Това… това е добра идея. — Джулиън се облегна на островчето в средата на стаята. — Тай. Знам, че не бях до теб, след като Ливи умря, но сега съм тук.
Тай беше взел една неизползвана четка. Прокарваше пръсти по косъмчетата й, сякаш изгубен в усещането. Джулиън мълчеше: знаеше какво мисли Тай.
— Вината не е твоя. Инквизиторът те отпрати.
— Независимо дали вината беше моя, или не, не бях тук — отвърна Джулиън. — Ако искаш да говориш с мен за нещо сега, обещавам да те изслушам.
Тай вдигна очи, мимолетният му сив поглед беше като леко докосване.
— Винаги сме можели да разчитаме на теб, Джулс. Ти правеше всичко за нас. Ръководеше целия Институт.
— Аз…
— Сега вие може да разчитате на мен. — Тай остави четката. — Трябва да вървя. Кит ме чака.
Когато Тай си тръгна, Джулиън се отпусна на столчето пред едно празно платно. Гласът на Тай отекваше в ума му, докато се взираше с невиждащ поглед пред себе си.
Ти ръководеше целия Институт.
Спомни си Хорас и решимостта му целият нефилимски свят да го види как разговаря с краля на тъмните феи. Преди не беше разбирал защо. Без емоциите си, не бе в състояние да проумее причините на Хорас. Сега обаче те му бяха ясни и знаеше, че да го спре, е още по-важно, отколкото си беше мислил.
Спомни си стария кабинет на Артър, часовете, които беше прекарвал там призори, съчинявайки и отговаряйки на писма. Тежестта на печата на Института в ръката му. Печатът, който сега беше в кабинета на Ейлийн и Хелън. Бяха взели от кабинета на Артър онова, което би могло да им помогне в новата им работа. Само че не знаеха за тайните чекмеджета в бюрото на Артър, а Джулиън не беше там, за да им каже.
Ти ръководеше целия Институт.
В онези чекмеджета се намираха грижливо съставените от него списъци с имена — всеки важен долноземец, всеки член на Съвета, всеки ловец на сенки от всеки Институт.
Хвърли поглед през прозореца. Чувстваше се жив, изпълнен с енергия… не точно щастлив, но преливащ от усещането за цел. Сега щеше да довърши рисунката си. Истинската му работа щеше да започне по-късно, когато всички заспяха.
26
Трепет се яви
Туп. Туп. Туп.
Ема се въртеше и хвърляше метателните ножове светкавично, един след друг: над главата си, зад главата си, странично. Те пореха въздуха и се забиваха с острието напред в мишената, нарисувана на стената, а дръжките им потрепваха от кинетичната сила.
Наведе се и взе още два ножа от купчинката в краката си. Не беше по бойни дрехи и се потеше в дънките и потничето си, косата й беше залепнала на тила.
Не я беше грижа. Беше почти сякаш се бе върнала във времето, преди да осъзнае, че е влюбена в Джулиън. Време, когато бе изпълнена с гняв и отчаяние, които отдаваше изцяло на смъртта на родителите си.
Хвърли следващите два ножа, остриетата се плъзнаха между пръстите й, полетът им беше гладък и строго контролиран. Туп. Туп. Спомни си дните, когато беше мятала толкова ножове, че дланите й се разраняваха и обливаха в кръв. Колко от онази ярост беше заради родителите й (защото голяма част от нея действително беше заради тях, знаеше Ема) и колко, защото беше държала вратата на себепознанието плътно затворена, не допускайки да осъзнае какво би я направило наистина щастлива?
Взе поредните два ножа и се обърна с гръб към мишената, дишайки тежко. Невъзможно бе да не мисли за Джулиън. Сега, когато магията беше развалена, изпитваше отчаяно желание да бъде с него, примесено с горчилката на съжаление — съжаление за избори, направени в миналото, съжаление за пропилените години. И двамата с Джулиън бяха отказвали да видят истината и ето какво им беше струвало това. Ако който и да било от двамата си бе дал сметка защо не бива да бъдат парабатаи, нямаше да бъдат изправени пред раздяла. Или изгнание, далече от всичко, което обичаха.